Акценти
- Браншовите организации трябва да работят мъдро, за да водят хората в правилната посока
След като измина почти месец от подписването на споразумението между ЕС и Меркосур, родните браншови организации започнаха да изразяват притесненията си. От „Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти“ изразиха опасение, че след такова споразумение българският пчелен мед ще стане непродаваем в ЕС.
Затова събрахме повече информация по темата, като се опитахме да претеглим плюсовете и минусите на едно такова споразумение. Макар и подписано двете страни трябва да извършат правен преглед на текстовете и да изготвят окончателен вариант на документа. Едва тогава ЕК ще преведе споразумението на всички официални езици и ще го предостави на страните членки за одобрение.
Категорично към подобно споразумение трябва да се подхожда много внимателно, защото макар и с добри намерения, то може да се окаже пагубно за един сектор, какъвто е пчеларството.
По данни на ЕК общо произведеното количество пчелен мед в Европейския съюз за 2017 е 207 000 тона. През 2018 – 209 000 тона. Страните от ЕС могат да задоволят само 60 % от търсенето на пчелен мед в съюза. Останалото количество трябва да се набавя от внос, който така или иначе го има от години. Най-големия вносител на пчелен мед в ЕС е Китай, следван от Украйна. Двете страни имат дял респективно от 40 % и 20 %.
По официални данни на ЕК България добива по-малко от 12000 тона пчелен мед на година.
Друго притеснение, което споделят от асоциацията е риска от внос на замърсена с пестициди продукция. Същевременно признават, че американската продукция няма такива показатели, каквито предлага българската. Според представената от тях информация в Южна Америка се използват над 240 пестицида, които са забранени в Европа. Те се опасяват, че по този начин на европейския пазар ще влезе продукция с остатъчни количества от пестициди, която не отговаря на европейските норми. По този начин очакват развитието на нови болести и появата на нови пестициди в продукцията. Това от своя страна ще доведе и до замърсени продукти до потребителите.
Според официалната информация от Европейската комисия, в споразумението се поддържат най-високите стандарти по отношение на безопасността на храните и защитата на потребителите. Заложени са предпазни мерки за безопасността на храните и правилата в областта на околната среда. Съдържат се конкретни ангажименти по отношение на трудовите права и опазването на околната среда, включително изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата и свързаните с него правила за прилагане.
Стандартите на ЕС за безопасност на храните ще останат непроменени и целият внос ще трябва да отговаря на строгите стандарти на ЕС, както е понастоящем. Договорените разпоредби на споразумението в областта на безопасността на храните, здравето на животните и растенията ще засилят сътрудничеството с органите на държавите партньорки и ще ускорят потока от информация за всякакви потенциални рискове посредством по-пряка и ефективна система за информация и уведомяване. По този начин споразумението ще повиши ефикасността при осигуряването на безопасността на продуктите, обект на търговия между ЕС и държавите от Меркосур.
Освен това гражданското общество ще може активно да наблюдава изпълнението на споразумението, включително във връзка с правата на човека, социалните и екологичните проблеми.
Последното споделено притеснение, което далеч не е маловажно, е риска от срив на цената на българския мед.
Към момента пчелния мед, който се внася от Южна Америка в ЕС има мито от 17,3 %. Според асоциацията премахването на данъка би намалило цената на пчелния мед при внос в ЕС до 1,85 евро. В Европа обаче не се внася мед само от Южна Америка. Ето какви са цените на вносната продукция според Евростат:
По информация от браншовата организация, българският пчелен мед се търгува на около 2,30-2,40 евро/кг. В тази цена са включени и разходите по преработка, които са около 1 лев на килограм.
Предвид обема на търсене в ЕС е нормално пазара да се задоволява с продукция от различни страни членки. Още по-нормално е и не всяка страна да продава на едни и същи цени. Най-малко заради качеството на пчелния мед. Отново според официални данни на ЕК можем да проследим къде сред останалите страни се нарежда България:
За да не допускат превръщането на българския пчелен мед в непродаваема продукция, асоциацията предлага да се въведе директно подпомагане на пчеларите. Те искат да се изплащат 30-40 евро на пчелно семейство. Според броя пчелни семейства в страната това би означавало почти 30 млн. евро на година. Това е малка част от заделения финансов резерв на ЕС за борба с евентуални негативни последици от подписаното споразумение.
Колко обаче такава мярка е адекватна остава под въпрос. От една страна естествено би облекчило пчеларите финансово. От друга обаче е предпоставка за създаване на изкуствени условия за нереален растеж. Със сигурност има хора, които биха се изкушили да увеличават броя пчелни семейства. Тях няма да ги интересува качеството на продукцията или здравето на пчелите.
