Акценти
- Няма как всеки един пътник по пътищата на България да бъде проверен и отрече, че може да има грешки дали има африканска чума или не – например в Голямо Враново
„Лесно е, ако успеем да намерим един виновник и да приключим проблема с чумата“.
Така директорът на Българската агенция по храните (БАБХ) Дамян Илиев се оправда за кризата с африканската чума по прасетата.
Не всички мерки можели на 100% да спрат вируса, освен това имало и подценяване. И в България било като в Румъния. И там хората си гледали прасета в дворовете си, пускали ги свободно, те ядяли от бунища и там се срещали с диви прасета.
Като се колят прасета, потенциално болни от чума, слагането във фризер ще запази вируса до една година. Затова по-добре било да има „здраво варене“ на месото, за да се унищожи вирусът. Илиев беше категоричен, че сега целта е африканската чума да не влезе в търговските вериги. Чрез опаковките чумата може да бъде допълнително разнесена. Ръководителят на БАБХ каза и, че европейското съфинансиране за обезщетения ще е 75%, другите 25% трябва да дойдат от държавата. Става въпрос само за обезщетение на регистрирани стопани. Имаше малко напрежение за мястото на загробване по адрес на най-новото огнище на африканска чума – в ромския квартал във Видин.
Той посочи, че най-опасно е, когато още няма клинични признаци на заразата. А в Добричко има срок до 5 август за гледащите прасета в двора си да ги изколят – месото могат да ползват за лични нужди. След това ще следват проверки и глоби – от 150 до 1000 лева. До 3 август пък не може да се събират билки и трюфели. Всички тези мерки са факт, макар да няма официално огнище на африканска чума в Добрич. Там беше намерено едно умряло от болестта диво прасе.
Зам.-председателят на парламентарната комисия по земеделието и депутат от БСП Бюрхан Абазов разкритикува реакцията на държавата. В Северна България подпочвените води са високи и трудно може да се намери подходящо място за загробване, без вирусът да стигне до подпочвена вода.
