Акценти
- За са установи трайно една дума, тя трябва да се използва поне 10 години, твърдят езиковедите
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български национален празник.
На тази дата у нас се почита създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий.
Първите известни свидетелства за отбелязването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в много градове в страната се организират тържествени шествия.
Повече от 4300 нови думи пък са се появили в езика ни за 20 години.
