
Акценти
- Цифровите иновационни хъбове са приоритет с определен бюджет в размер от 500 млн. евро за периода от 2016 до 2020 г.
Цифровизацията на малките и средни стопанства е проблем, който се решава чрез финансова подкрепа
Днес се проведе първата международна конференция на тема „Цифровизация в пчеларството: ползи и предизвикателства“. Нейни организатори са Сдружение за биологично пчеларство и фондация „Златен мед“ с подкрепата на Министерството на земеделието, храните и горите. Гости на събитието бяха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, еврокомисарите Мария Габриел и Фил Хоган. От думите на министъра стана ясно, че положителното търговско салдо при меда и пчелните продукти се равнява на 32 млн. евро. Тази стойност е отчетена за периода януари-ноември 2018 г. Цифрите сочат, че у нас пчелните семейства са повече от 780 хил. Наблюдава се леко повишение на техния брой.
Освен изказаните благодарности за гостуването на двамата еврокомисари, министърът припомни още, че благодарение на усилията на българското председателство на Европейския съвет по земеделие и комисар Хоган, за първи път има стъпки на сближаване на нивата на директни плащания в ЕС през следващия програмен период. По тази причина и за страната ни не е намален размера на финансовия пакет за директни плащания. Напротив, той дори е завишен с 0,7%.
По време на събитието стана ясно, че е от съществено значение цифровизацията да обхване и пчеларството. В сайта на МЗХГ вече е публикувана Стратегията за дигитализация в земеделието. Предстои тя да бъде предложена и на Министерски съвет.
На конференцията стана ясно, че по пчеларската програма вече са изплатени повече от 38 млн. лв. Тези средства са за четирите тригодишни периода, в които тя се прилага. Освен това за последните 5 години са извършени плащания за допълнително подпомагане по de minimis. Средствата, които са изплатени по нега превишават 15 млн. лева. Наблюдава се леко уедряване в пчеларството. Средното стопанство вече се е увеличило от 49 пчелни семейства на 64.
Какво сподели на конференцията еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел?
Според еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел, изкуственият интелект е бъдещето, което вече е тук. Макар да звучи футуристично това е добър начин за подпомагане на стопанствата. Така те ще стават по-конкурентоспособни. Паралелно с това, изкуственият интелект може да се окаже търсеното решение за защита на пчелите от пестицидите. Според Габриел, силата се крие в обединението, обединения между пчелари и земеделски стопани. Те трябва да водят пълноценен и ползотворен диалог, за да постигат положителни резултати без да си пречат едни на други.
Дигитализацията може да подпомогне ограничаването на териториите, в които има нужда от пестициди и да се намалят използваните количества. Плюсът от общите приложения е, че те могат да осигуря информация на земеделските стопани и на пчеларите за определена област. Така ще може да се получи по-добра координация в работата и на двете страни.
Цифровите иновационни хъбове са приоритет. За тях има определен бюджет и той е в размер от 500 млн. евро за периода от 2016 до 2020 г. Еврокомисар Габриел обясни, че ясно е заявила желанието си в следващия бюджет на ЕС тази цифра да бъде повишена на 1,5 млрд. евро. Съгласно друг проект се реализират и платените стажове за до 6000 студенти в Европа. Отивайки в друга страна те трупат опит в новите технологии. Към момента пчелари не са се възползвали от него.
Какво беше становището на еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган?
Според комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, опазване популацията на пчелите и тяхното здраве е важна тема за Европейската комисия. Към момента вниманието на света е съсредоточено и в този проблем. За решението му е нужна съвместна работа. В новата Обща селскостопанска политика основна стратегическа цел е опазването на биоразнообразието. Заради „Брекзит“ се отваря дупка от 12 млрд. евро в европейския бюджет парите за ОСП след 2020 г. са защитени на 95%, обясни още Хоган. Нужно е да се осигури защита и за останалите 5%.
През ноември се очаква да бъде приета многогодишната финансова рамка и тогава ще станат ясни и параметрите й. Според Хоган бюджетът за пчеларските програми трябва да се завиши от 36 на 62 млн. евро. Нужни са повече средства за извършване на изследвания във връзка със заболяванията сред пчелите. Научните звена могат да помогнат и на българските пчелари. Еврокомисарят препоръча подсекторът да се обедини и на европейско ниво в по-голяма степен, за да се възползва от добрите практики на ЕС. Разработено е европейско партньорство за иновации и има много изследователи, които се занимават с проблемите в пчеларството. Чрез приложение за мониторинг могат да се следят пчелите без да се отваря кошера и да се изпраща сигнал на мобилния телефон, когато е необходимо човек да се намеси.
Модернизацията и опростяването са дълбоко заложени в бъдещата ОСП след 2020 г. Очаква се чрез стратегическите планове на всяка страна на базата на извършените SWOT анализи да се постигне и гъвкавост на програмите. Според Фил Хоган цифровизацията на малките и средни ферми е по-трудна, защото са нужни финансови средства. Големите могат да го направят по-лесно и сами.