Фермерите не бива да очакват в следващите години цените на млякото да нараснат чувствително. В момента те работят в условия на силна конкуренция от страна на ЕС и понижени цени след отпадането на млечните квоти и руското ембарго. Това стана ясно на конференция за млечния сектор в Интер експо център.
От 2003 до 2014 г. стопанствата с животни са намалели близо 4 пъти. В същото време расте средният брой на животните в тях. Докато през 2003 г. средно във фермите и имало по-малко от две крави, а сега са налице средно по 6,5 крави, показва анализ за състоянието на производството, представен от Божидар Иванов от Института по аграрна икономика.
Най-много намаляват животните в малките стопанства с до две крави – повече от пет пъти – от 200 000 до 40 000. Расте броят на кравите, отглеждани в стопанствата с над 50 животни.
България по брой на млечни крави на човек от населението не отстъпва на ЕС. Проблемът е че у нас млеконадоят е със 70 – 80% по-нисък – в Европа е по 6,8 т на крава годишно, в България не може да се достигне 4 т на крава.
Отстъпваме и при процента на преработка – над 92% в ЕС, а у нас – под 50% от млякото стига до преработвателите.
Божидар Иванов отчете, че е сериозен проблемът със задлъжнялостта на стопанствата. От 2007 до 2012 г. тя е нараснала четири пъти. В момента задлъжнялостта на крава е около 600 евро – това е огромно бреме за производството.
След отпадането на млечните квоти в Европа в комбинация с руското ембарго цената от 37 евро за 100 кг през 2014 г. е паднала през 2015 г. до 29 евро за 100 кг. В България цената е 28 – 29 евроцента за кг и не може да се очаква скоро да нарасне чувствително, смята той.
Проблемът у нас е, че само 45% от млякото се преработва. Но ако в мандрите влизат 60 – 70%, цената може би ще намалее, очаква експертът. Заради недостига на суровина след 2007 г. в България се внасят около 25 – 40 хил. т сухо мляко годишно.
Цените на млечните продукти следват цената на суровото мляко. През 2015 г цената на сухото мляко е 200 евро за 100 кг, а на кашкавала е около 3 евро/кг. Преработвателите трябва да работят в силна конкуренция, за да снабдяват търговските вериги, чиито транспортни разходи при внос на кашкавал например са незначителни – към 25 ст./кг. Така по негови изчисления излиза, че мандрите трябва да искат от търговските вериги не повече от 7 лв./кг.
В крайна сметка, расте вносът на млечни продукти расте – в момента внасяме 10 000 т кашкавал годишно.
Без модернизация, която да повиши конкурентоспособността не може да се говори за развитие на сектора, допълни изследователят. Той допълни, че европейската Обща селскостопанска политика няма резерви, с които да реагира на кризи.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров поиска държавата да подпомогне допълнително от бюджета млечния сектор, което да допълни помощта от 6 млн. евро от ЕС заради руското ембарго. „За да издържим, са необходими допълнителни мерки от страна на държавата, а те са свързани с допълнителни средства“, настоя той.
Той призова млекопроизводителите да не се противопоставят на преработвателите в ситуацията на ниски цени. Зоров отбеляза, че доверието на потребителите към хранителните продукти е доста разклатено и една от причините за това са некоректни практики.
Процесът на уедряване на фермите продължава, затова се очаква ръст в млечната продуктивност през 2015 г., прогнозират експертите от агроминистерството.