Цената на меда трябва да е между 7,00 – 8,50 лв/кг. » Съвети в земеделието

Цената на меда трябва да е между 7,00 – 8,50 лв/кг.

Аз-избирам-БИО-пчелин-Свилен-Ангелов-1

Акценти

  • Преработвателите купуват много конвенционален мед, който по някакъв необясним начин се изнася като биологичен
  • Ако в бъдеще има субсидиране, то да бъде на килограм реализирана продукция
  • Хора, които не спазват изискванията, пречат на сектора

Каква трябва да е цената на меда? Спазват ли се изискванията за биологично производство? Има ли порочни практики в сектора?

Все въпроси, които си задават много хора. Отговор на тях и на още други ще ни даде Свилен Ангелов, пчелар от Шумен.

Като част от кампания „Аз избирам БИО“ решихме да Ви представим един оператор, който споделя опита и наблюденията си от биологичното пчеларство. Ще си говорим за състоянието на сектора, проблемите в него и трудностите, с които се сблъсква един истински биологичен пчелар в своята дейност.

 

– Здравейте, представете се с няколко думи:

– Казвам се Свилен Ангелов от Шумен, пчелар, на почти 40 години. От 3 години съм в система за контрол и към момента отглеждам 250 пчелни семейства по биологичен метод.

 

– От колко време сте пчелар?

– От 6 години съм пчелар.

 

– Как решихте да станете пчелар?

– Преди време търсих ниша в пазара на труда и по случайност мой познат, възрастен човек, продаваше пчелни семейства, тъй като не можеше да се справя с тях. Тогава случайно прочетох в интернет, че средната възраст на пчеларите в България е 63 години. Това показваше, че като цяло няма кадри в този сектор и че пчеларството запада. Това беше едно от нещата, които ме мотивираха да се захвана с пчеларство. И така, станах пчелар.

 

– А защо решихте да оставите конвенционалния метод на производство и да се насочите към биологичното пчеларство?

– Реално, още когато се учих на пчеларския занаят, така да се каже, се придържах към методите на биологично производство, без да зная. Човекът, който ме учеше като започвах, беше на 80 години и той цял живот си е гледал пчеличките с колкото се може по–малко манипулации, стараел се е да ги тревожи по-малко, не е подхранвал пчелните семейства. Единствено при нужда и то с мед. Като цяло се е надявал на природата. Така ме учеше той.

След това вече във времето, като започнах да навлизам по-навътре в нещата, да увеличавам семействата, разбрах че е важно продукцията да е добра. Разбрах, че за реализацията й не са чак толкова важни големите добиви, а е важно самата продукция да е качествена.

 

– Кажете ни тогава с какво биологичното пчеларство е за предпочитане пред конвенционалното?

– Освен качеството на продукцията и по-лесната реализация, за мен има други две основни причини, които могат да се дадат като отговор на въпроса.

Едната – по-здравите и по-силни колонии. При конвенционалното производство се използват доста тежки препарати за третиране срещу кърлежа Varroa, които на момента помагат, но в същото време с тях се убива микрофлората в самото пчелно семейство. Намаляват се неговите защитни способности да се справя само с други заболявания и вируси, и по този начин отново отслабват пчелните семейства.

Другата причина е свързана със замяната на естествения пчелен мед с различни подсладители. Най-щадящото, което сме използвали преди години, беше чистият захарен сироп. На по-късен етап нещата се промениха и той вече се замества с инвертирани сиропи, глюкозо-фруктозни сиропи и т.н. Това също допринася за отслабване на пчелното семейство, от което идва и по-висока смъртност.

В началото, когато започнах с пчеларството, въпреки че не съм потомствен пчелар и не съм се занимавал от дълги години с пчели, правих грешки, имах смъртност, която обаче беше в рамките на допустимото – 7-8 семейства. От следващата година до ден днешен при мен смъртност не съществува.

 

– В последните години биологичните храни и продукти в България придобиват все по-голяма популярност. Наскоро излезе доклад от проведения одит от българската Сметна палата, чели ли сте го?

– Да.

 

– Какво мислите за написаното в него?

– Според това, което четох в доклада, все още не може да се гарантира, че храните в търговските вериги отговарят на методите за биологично производство. Визират се много нарушения.

 

– А ако трябва да дадете отговор на одитния въпрос: Защитени ли са интересите на потребителите на биологични храни и продукти в България?

– Като факти, които се изнасят, и като мои наблюдения – не. Не са защитени.

 

– А какви са Вашите наблюденията за сектора? Има ли в действителност нарушения, порочни практики?

– Има доста порочни практики. Преди време се беше оказало, че някои хора имат подизпълнителски договори към фирма, без те да знаят.

Друго, за което съм чувал е продажбата на квоти. Когато всъщност не се продава продукцията, а само сертификата.

Също така много от преработвателите извиват ръцете на самите производители, като „откриват“ различни замърсители на продукцията. Преработвателите казват, че в продукцията е „открит“ някакъв замърсител – било то пестицид, било то тежки метали или нещо друго, и по този начин принуждават производителите да си продадат продукцията по-евтино. А след това какво се случва – не се знае. Защото ако действително се открие замърсител, би трябвало да се уведоми контролиращото лице и конкретната партида да се бракува. А всъщност никой не казва „дай да уведомим контролиращото лице и да бракуваме тази партида“. Напротив, тук идва „Няма да ти вземем меда на 6 лева, а ще го вземем на 4.“

И това не се случва само при пчелните продукти, случва се за всякакви земеделски продукти.

 

КАК МОГАТ ДА СЕ РЕШАТ ПРОБЛЕМИТЕ В ПЧЕЛАРСТВОТО?

 

– В такъв случай може ли да се каже, че контролът върху биологично производство е повърхностен?

– Аз контактувам с много колеги из цялата страна. Вижда се, че едно контролиращо лице работи по един начин, друго по друг. Някои контролиращи лица са доста стриктни, при тях доста трудно се влиза като цяло като оператор. Някои хора дори напускат такива контролиращи лица, защото им е трудно да спазват всички изисквания. Докато има и контролиращи лица, при които си сключваш договор без никакви проблеми, без кой знае какви изисквания. За да не се получават така нещата, всички контролиращи лица трябва да работят по един регламент, по едни изисквания и да имат обща методика на работа. Това означава, че ако при единия не може и при другия не трябва да може.

 

– В този ред на мисли, смятате ли че трябва да се следи за стриктното спазване на изисквания?

– Това е до човека. Зависи кой към какво се стреми и какво цели. В крайна сметка всеки цели изкарване на някакви блага, препитание, да си изхранва семейството, но въпросът е на каква цена.

Хора, които не спазват изискванията, пречат на сектора.

 

– Тогава трябва промяна. Ако от Вас зависи промяната в сектора, каква би била тя?

– Първо трябва да има по-висок контрол.

Освен на контролиращите лица, трябва да има контрол на преработвателите. Не е тайна, това се движи в пчеларските среди, преработвателите купуват много конвенционален мед, който по някакъв необясним за мен начин се изнася като биологичен.

Другото нещо, което трябва да се направи е, ако в бъдеще има субсидиране, то да бъде на килограм реализирана продукция.

 

– Говорейки за преработватели и износ, тази година търговията с пчелен мед се забави. Доста от колегите Ви са притеснени как ще протече сезона. Какво е Вашето мнение?

– Като цяло и аз съм от колегите, които се притесняват как ще приключи търговията този сезон. Учудващо, има цена за конвенционален мед, която не е чак толкова лоша, но няма цена за биологичен мед. Това отново ме навежда на мисълта, че някой изкупува конвенционален мед и го продава за биологичен.

 

– Хората в сектора коментират, че това се дължи на вноса на пчелен мед. Не мислите ли, че това е причината?

– Защо в България ще се внася мед, след като България е производител на мед? В пчеларските среди се тръби, че се внася украински, китайски мед, който не виждам как може да бъде по-качествен от българския. Също така много се спекулира, че големите производители на мед бъркат световните пазари. Защо се спекулира със страни, които не са чак такъв фактор в световния пазар на мед? Никой не споменава Турция и Пакистан, примерно. За 2018 г. посочват Турция като най-голям износител на мед в света.

 

ИМА ЛИ НАИСТИНА ВНОС НА УКРАИНСКИ МЕД ИЛИ ТОВА Е САМО МИТ?

 

– В такъв случай не е ли необходимо да има подкрепа на родното производство?

– Абсолютно. Няма как, при условие че се спекулира с китайски и украински мед, който се внася в България, смесва се с български мед за подобрител и се изнася. Няма как това да не се отразява лошо на сектора. Именно с държавна политика може да се ограничи този внос.

 

– Мислите ли, че държавната политика в тази насока е достатъчна?

– Аз не виждам да има някаква политика за подкрепа на родното производство. Истинската помощ в даден сектор не е целенасоченото наливане на пари, както се случва в момента по Мярка 11 и други мерки и схеми, а точно с мерки на държавата да се защити самото производство и да се гарантира някаква добра доходност на стопаните.

 

– Говорейки за доходност, каква смятате, че трябва да е цената на меда, за да са доволни пчеларите?

– Като цяло аз бих желал да си продавам меда на 30 евро за килограм. Говорим за пчелен мед от определени партиди, бутикови, и предложени по определен начин на точния пазар. Но за момента до този пазар аз не мога да се домогна.

Иначе реална цена, която мен ме устройва в момента е между 7,00 и 8,50 лв/кг.

 

– Смятате ли, че е достижима?

– Мисля, че да. Това е цена, въз основа на която мога да си покрия нормално разходите, които съм направил през годината, да си изхранвам семейството и съответно да заделям някакви средства за доразвиване. Защото ако харчим това, което печелим, само за прехрана, без да имаме възможност да заделяме средства за инвестиции, за подмяна на инвентар и т.н. – няма смисъл. Рано или късно ще затънем. За да има някаква стабилност трябва да остава нещо и за инвестиции.

 

– Доколко са нужни тогава компенсаторни плащания, каквито са плащанията по Мярка 11 „Биологично земеделие“, например?

– Мярка 11 не е механизъм. Компенсацията няма да накара някой да работи повече или да извършва една дейност по-съвестно или по-добре. По-скоро трябва да има мотивация. Трябва да знаеш, че ако си произвел качествена продукция, ще имаш по-висока цена и съответно ако качеството е по-ниско, ти няма да получиш тази цена, която искаш, а по-ниска.

 

– За много хора доскоро мотивацията беше именно Мярка 11 „Биологично земеделие“. След като ограничиха приема на нови бенефициенти по мярката, голямата част от хората се отказаха. Субсидиите не водят ли до изкуствен растеж на сектора?

– Не съм съгласен. Познавам не малко оператори покрай мен, които влязоха под контрол с ясната идея, че няма субсидиране и прием по Мярка 11.

 

– В такъв случай до колко са важни субсидиите за сектора?

– За мен мога да кажа, че са важни. Защо? Защото на мен ми помогнаха да инвестирам в подобряване на моята база. Ако нямаше субсидии някои от машините и инвентара, които съм си закупил щях да ги закупя на по-късен етап. Съответно така си улеснявам работата. И по този начин себестойността на продукта пада и печалбата, която бих реализирал е по-голяма.

 

– Говорейки за печалба и предвид ангажиментите, свързани с биологичния метод на производство, получавате ли достатъчно финансово удовлетворение от дейността си?

– До този момент – абсолютно да.

 

 

 

– Какво бихте казали на колегите си, които тепърва обмислят дали да се включат в система за контрол?

– Единственото нещо, което може да ги мотивира е желанието да произвеждат качествен продукт с по-висока стойност.

 

– А това тяхно желание ще им донесе ли достатъчно финансово удовлетворение? Оправдано ли е включването под контрол от гледна точка на разходи?

– Чисто финансово, би ги мотивирало. Аз не виждам честно казано, кой знае каква голяма разлика от биологичния метод на отглеждане и конвенционалния като разходи спрямо пчелните семейства.

 

– Добре, а като вземем предвид спазването на изисквания и таксите към контролиращите лица, струва ли си?

– Честно казано за стопанство с до 20-30, 50 кошера, може би не. Но за по-голямо определено си струва. Ако човек иска да се развива в тази насока, също. Аз за мен мога да кажа, че си струва.

 

– На финала на нашия разговор, как бихте завършили изречението: „Аз избирам БИО, защото …“

– Защото е добре за здравето и трябва да спрем да замърсяваме природата, защото ще дойде моментът, в който замърсяването ще стане безвъзвратно. И вече няма да има възможности да се спаси тази природа.

 

Аз изирам БИО, защото ...

 

Свързани новини