Увеличават се площите за производство на семена в България » Съвети в земеделието

юни 23, 2021

Увеличават се площите за производство на семена в България

Българските производители търсят основно български семена за пшеницата, предимно вносни за зеленчуците и изцяло произведени в чужбина за култури като рапица, слънчоглед и царевица. Възможно ли е тази тенденция да се промени?

Материалът за посев за пшеница, ечемик и тритикале, произведен от институтите на Селскостопанска академия, не стига за всички желаещи. Затова тази година Академията увеличава с над 5 500 дка площите за производство на семена, съобщиха от ССА.

Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево е водещ в селекцията на зърнено-житни култури. Въпреки че през 2013 г. там са произведени около 2 500 тона базови семена от основните селекции – пшеница, ечемик и тритикале, семената за посев не са стигнали за всички желаещи. За да задоволят търсенето за кампания 2014 г., учените са увеличили площите с пшеница за семепроизводство със 713 дка.

Учените от Института по полски култури в Чирпан също са засели повече площи с мека и с твърда пшеница за посев. Там се предлагат пет сорта зърно за макаронени изделия. С близо 80 дка са нараснали и площите с памук. Същото се случва и в Института по растителни генетични ресурси в Садово, където предлагат 12 сорта хлебно зърно.

В Селскостопанска академия са увеличени и площите за семепроизводство на зеленчуци, картофи, боб и грах.

Зърнопроизводителите използват над 90% семена българска селекция при култури като пшеница и ечемик, коментира Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

„Селекцията на институтите в Садово, Генерал Тошево и Карнобат, както и на другите опитни станции, е достатъчно добра и конкурира вноса. Често имаме недостиг на някои видове семена и искани от нас количества се редуцират”, каза зърнопроизводителят.

Той обаче посочи, че селскостопанстката наука изостава при производството на семена за царевица, рапица и слънчоглед. „Големите мултинационални компании направиха огромни инвестиции през последните 15 г., докато нашата селекция не е мръднала. Заради чуждите семена можем да се похвалим на добри реколти слънчоглед и рапица”, заяви Вукодинов.

Някои производители ползвали царевица българска селекция, но там основният недостатък не бил толкова в добива, колкото в по-трудното отдаване на влагата, което затруднява земеделците, които искат да я приберат в сухо състояние, обясни той.

Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите, посочи, че посадъчният материал за овошките е основно български. При зеленчукопроизводството обаче преобладава вносът на семена.

"Произведените с вносни семена зеленчуци не са по-качествени, но са по-подходящи за транспорт и на вид са по-привлекателни. Като вкус обаче те не могат да се доближат до българските домати и краставици", посочи тя.

Председателят на Селскостопанската академия доц. Христо Бозуков коментира сегашната ситуация като заяви, че в България изобщо няма селекция и производство на семена за рапица.

Той припомни, че преди години българският хибриден слънчоглед „Албена” е бил доминиращ в Европа, но във Франция на тази база са били създадени конкурентни сортове. Учените в Академията обаче работят по въпроса и в момента се изнасят семена за Молдова и Украйна. Засега българските производители обаче предпочитали френската селекция заради добивите.

„При царевицата си връщаме позициите, защото нашите хибриди са по-сухоустойчиви от вносните и в сухи години точно те оцеляват”, посочи доц. Бозуков.

Той съобщи, че ССА увеличава площите за семена на картофи, грах и зеленчуци, включително пипер и домати, защото интересът към българските сортове е огромен. „Малкото семена, които представихме на АГРА, бяха разграбени”, обясни той. Академията разполага както с нови сортове зеленчуци, така и с такива със специфичния български вкус, допълни Бозуков.

За Академията обаче липсата на средства е решаваща при производството на семена, тъй като за такава дейност са необходими много работници. Припомняме, че през последните години проблемите със заплатите в институтите са хронични.

„Тази година сме в същата ситуация, но увеличаваме площите и още наесен ще предоставим семена на производителите“, каза председателят на ССА.

„Въпросът е дали произвеждаме конкурентна стока – когато клиентът предпочита друга, вероятно тя е по-добра. А и маркетингът на мултинационалните компании е много добър”, коментира Ангел Вукодинов.

Има тенденция площите за производство на семена да се увеличават, коментира Светла Босолова от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).

Агенцията е сертифицирала около 550 хиляди декара посеви от различни групи култури миналата година. Според отчета за 2013 г. се увеличават семепроизводствените посеви с пшеница,  ечемик, хибридна царевица,  хибриден слънчоглед и др. култури. Значително се намалели посевите от твърда пшеница, овес и ориз, спрямо 2012 г.

За зимната обикновена пшеница се отчита, че са увеличени площите за семепроизводство на сортове от чужда селекция спрямо предходните години.

През 2013 г. значително намаляват семепроизводствените посеви от картофи. Причината е отпадането на целевата субсидия на Фонд „Земеделие“, с която фермерите получаваха помощ за закупуване на посевен материал от картофи.

Повечето клиенти на Агенцията са се възползвали от държавната помощ за насърчаване производството и използването на висококачествени семена. По тази схема Фонд „Земделие“ подпомага регистрираните производители като услугите по сертификацията на семена са безплатни за тях.

 

За автора

Сродни публикации