В Европейския съюз се наблюдава глад за протеини, а 95 на сто от консумацията на соя в общността е внос от Бразилия, Аржентина, САЩ и Индия.
Това заяви в Кнежа, където се състоя информационна среща за производството на соя в България, Драгош Дима от асоциация „Дунавска соя”. По думите му в ЕС има голямо търсене на негенномодифицирана соя от потребителите.
В същото време от произведените и внесените 34-40 млн. тона, едва 7-8 тона не са ГМО. На семинара, посветен на протеиновата култура, стана ясно още, че само 1 млн. тона от соята в световен мащаб се произвежда в ЕС. Дима заяви, че в миналото соята е била една от основните земеделски култури у нас и в съседна Румъния, докато сега в двете страни се отглеждат много малко насаждения от нея.
Според данните на Георги Георгиев от Опитната станция по соята в Павликени, сега у нас се отглеждат 2000-3000 хектара с протеиновата култура, а спадът в сравнение с периода от 78 до 83 г. е драстичен. Според него пречките пред производството на соя у нас идват от липсата на субсидиране, несигурния пазар и нарушената връзка между производителите, преработвателите и потребителите. Соята вече не е масова култура у нас и заради занемарените поливни системи, допускането на силно заплевяване и сухия и горещ климат.
След присъединяването си към асоциация „Дунавска соя” България си е поставила амбициозната задача до 2020 г. минимум 50 000 хектара да бъдат засети със соя, а производството да достигне 100 000 тона. Георгиев вижда надежда в новата Обща селскостопанска политика на ЕС за периода 2015 – 2020 г., която предвижда по-високо субсидиране на протеиновите култури.
Фермерите ще могат да се възползват от т. нар. „зелени директни плащания”. Стопанствата с повече от 15 хектара земя ще могат да се възползват от допълнителни евросубсидии, ако отделят 5 процента от земята си за отглеждането на еконасочени площи и азотфиксиращи култури. По думите на експерта соята е много подходяща за тази цел.
Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации пък разясни, че годишната ставка на субсидията на декар соя ще варира, като годишният бюджет по схемата на зелените плащания се раздели на допустимите за съответната година хектари. Ставката ще намалява, ако на следващата година имате повече хектари със соя от допустимите и над допустимия бюджет, обясни тя. Първоначално родните фермери ще получават малко над 30 лв. на декар соя.
При 800 лв. на тон започва изкупуването на културата
Изкупната цена на соята започва от 800 лв. на тон, което я прави една от най-рентабилните зърнени култури в България в момента. Това заяви Янко Янев от фирма, която преработва соята за нуждите на хранителновкусовата промишленост.
По думите му соята има много добро бъдеще. Според Янев преди години проблемът е бил в липсата на преработвателни предприятия. Сега такива има, но все още няма достатъчно количества българска соя, която те да преработват, затова се налага да работят с вносна, а тя е ГМО.
Кокошките в Австрия вече не ядат фураж с ГМО
Вече 80 на сто от яйцата в търговската мрежа в Австрия имат печат „Дунавска соя”, което означава, че кокошките носачки са хранени със сертифицирана от асоциацията ни соя, която не е ГМО. Това каза в Кнежа Драгош Дима от асоциация „Дунавска соя”. В края на годината 100% от яйцата вече ще носят този знак. Австрийското правителство възнамерява да включи в програмата и прасетата, така че потребителите да ядат по-качествено месо.
В същото време ситуацията у нас е точно противоположната. Всички големи животновъди у нас работят със соев шрот (един от най-ценните белтъчни фуражи ) от чужбина и главно от Бразилия, коментира земеделският производител Венцислав Върбанов. Според него забраната на ГМО културите у нас е била безсмислена, тъй като е направена уж за да предпазва хората, а в същото време добитъкът се храни с ГМО, след което месото му се продава.
