Акценти
- Към момента Европа е най-големия пазар за заместители на месото
Все повече потребители предпочитат растителните алтернативи пред животинските продукти
Вкусът и търсенето на потребителите се мени стремглаво. Така възниква и нуждата от промени в стопанствата. През последното десетилетие се наблюдава значителен ръст в популярността на диетите с ниско и никакво съдържание на месо. Компаниите, които произвеждат растителни алтернативи на животински продукти вече са се превърнали в сериозни играчи на световния пазар на протеин. Изключително важно е земеделските стопани от ЕС да получат помощ, за да се адаптират по-лесно към това променящо се търсене, информират от EURACTIV.
Растителните алтернативи превземат пазара
По данни на Euromonitor, през 2017 г. растителните млечни продукти са съставлявали 12% от световния пазар на течно мляко. Тенденцията е млечните алтернативи да достигнат пазарна стойност от 19 млрд. евро до 2022 г.
Към момента Европа е най-големия пазар за заместители на месото. Пазарният й дял е 39% в световен мащаб. Ежегодно той расте с по 8%, като се очаква до 2020 да достигне до 4,2 млрд. евро. Доклад на Rabobank от 2017 г. показва, че през следващите пет години, алтернативните продукти биха могли да достигнат до една трета от общото търсене на протеини в ЕС.
Най-големите вериги за бързо хранене в света вече включват в менюто си и безмесни алтернативи на най-популярните си продукти.
Клетъчно произведеното „чисто“ месо, което представлява истинско месо, отглеждано in vitro от животински клетки, се очаква да навлезе в търговската мрежа през следващите години. Като продукт, то има потенциала да поеме значителен дял от пазара на протеинови продукти в ЕС.
Търсенето на алтернативни продукти продължава да расте. Това неминуемо ще окаже влияние върху животновъдството. През последните години около 350 000 тона излишно мляко на прах бяха складирани от Европейската комисия. Това беше с цел да се предотврати възмущението от страна на индустрията.
Малко сектори имат способността да продължават да произвеждат продукти за понижаващ се пазар. Тези силно субсидирани продукти са защитени с публични средства. За съжаление това не е нито устойчиво решение, нито етично използване на публични средства. Парите, изразходвани за субсидиране и складиране на тези продукти могат да се изразходват и по-добре. Те могат да се вложат в помощ на земеделските стопани, които желаят да преминат от промишленото животновъдство към производството на растителни култури. Като тук става въпрос за култури предназначени за консумация от хората. Така тези продукти ще трябва да задоволят нарастващото търсене.
Какво е нужно да се направи?
Наложително е правителствата да подкрепят този преход. Това може да се постигне чрез разпределянето на средства между земеделските производители, които искат да придобият нови умения и оборудване, за да отговорят на променящите се нужди.
Преходът от интензивния селскостопански модел на ЕС би имал множество съпътстващи ползи. Промишленото животновъдство е основен източник на парникови газове и играе важна роля в редица екологични кризи, включително влошаване на състоянието на сушата, водите и въздуха и загуба на биоразнообразие. Също така представлява заплаха за човешкото здраве под формата на антимикробна резистентност и разпространение на зоонотични и хранителни заболявания.
Хроничните заболявания са причина за приблизително 80% от смъртните случаи в ЕС. Проучванията показват, че много от тях могат да бъдат предотвратени, дори отменени, с диети на растителна основа.
За смекчаване на вредните последици, правителствата трябва да направят повече през следващите години. Нужно е да се осигурят стимули за преустановяване на вредни селскостопански практики. Доклад на Фондация „Rise“ наскоро установи, че животинската продукция в ЕС е далеч извън „безопасното оперативно пространство“. Според данните, за постигане целта на ЕС, за намаляване на емисиите на парникови газове, определена след Парижкото споразумение за климата от 80% до 2050 г., всяка държава-членка ще трябва да намали емисиите в сектора животновъдство със средно 74%.
Как се промени консумацията през годините?
От доклада става ясно, че месото, консумирано от гражданите на ЕС, се е увеличило с 60% от 60-те години на миналия век. Водещи са производството на птиче и свинско месо. Именно те са сред най-евтините източници на животински протеини.
Пилетата и прасетата са най-интензивно отглежданите животни и почти изцяло разчитат на фуражи, често внасяни от Латинска Америка. Точно отглеждането на тези култури допринася за масово обезлесяване и загуба на биологично разнообразие извън границите на ЕС.
Колкото и да не ни харесва сушата е реална заплаха за фермерите, които отглеждат животни. От скорошно проучване на ЕК става ясно, че ако преминем към вегетарианска диета бихме могли да намалим с 35-55 % количеството вода, което се използва за производството на храна. Въпреки получените резултати именно Комисията одобри и обяви авансовите плащания и компенсации за земеделските стопани. За съжаление не бяха предприети мерки за намаляване на водния отпечатък на селскостопанския сектор. Това може да осигури временно облекчение, но не изгражда устойчивост и не защитава фермерите от бъдещ недостиг на вода.
От съществено значение е в новата ОСП да се осигурят средства за защита на поминъка на земеделските стопани. Те трябва да бъдат подпомогнати, за да могат да направят прехода от интензивно животновъдство.
