Трябва да преобразуваме близо 640 хил. дка обработваема земя в пасища » Съвети в земеделието

юни 15, 2021

Трябва да преобразуваме близо 640 хил. дка обработваема земя в пасища

България трябва да преобразува в пасища почти 640 хил. декара обработваема земя, за да запази минималното съотношение между пасища и общата заявена площ по СЕПП (Схема за единно плащане за площ). Това коментира Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации.

Експертът, която беше и зам.-министър на земеделието в правителството на Бойко Борисов, припомня, че през 2007 година страната ни е заявила 441,7 хил. хектара пасища, което е 13,5% от общата заявена площ. Според европейското законодателство през годините съотношението не бива да пада под 11,75 на сто.

Към 2011 година обаче за пасища са заявени 356,7 хил. хектара (10,29% от общите площи), а година по-късно заявените площи за пасища вече са 355,3 хил. хектара или 9,8% спрямо общите площи. Делът на постоянните пасища е много нисък в още няколко държави-членки  – Финландия, Дания, Италия, сочат данните на организацията.

От Института за агростратегии и иновации посочват, че част от проблема е, че българското правителство поставя условия за поддръжката на пасищата, които не се изискват  от европейските власти.

При създалата се ситуация е необходимо държавата да либерализира изискванията за допустимост за субсидии на пасищата до минимално изискваните от Европейския съюз, допълва Светлана Боянова и посочва, че ЕС позволява прилагане на регионални практики, сред които и обявяване за пасища на площи с дървета и храсти, стига тревата и другите растения, които се определят като фуражи, да са преобладаващи – над 50 на сто.

„В България сме приели да няма регионални практики и по този начин не се допускат повече от 5 до 7,5 дървета или храсти с височина над 50 см. на декар, в зависимост от продуктивността на пасището, като те не трябва да са компактно разположени”, се посочва в официалната позиция на Института по темата.

Според сега действащата наредба пет дървета могат да заемат площ само от 15 кв. м. (по 3 кв. м. на дърво), което е едва 1,5% от всеки декар – т.е. в този случай държавата изисква 98,5% тревно покритие. Служителите на ДФ „Земеделие” и земеделското министерство се престарават в следенето на тези консервативни критерии и често изискват да няма нито едно дърво или храст на даден парцел, посочва още Боянова.

Страната ни няма и регионални изисквания за поддържането на пасищата в добро състояние. Светлана Боянова посочва за пример, че едно пасище в равнинна община може да е добре поддържано чрез паша – в района има както животни за паша, така и техника за косене. В същото време обаче едно пасище  в полупланинска община има съвсем друг вид – там няма стада, няма и техника, а населението, което би могло да го използва, е застаряло. В този случай е удачно в този регион да се приложат по-леки, либерални изисквания за добро земеделско състояние на пасищата и ливадите.

От Института посочват, че още няколко години страната няма да изпълни задълженията, които сме приели да спазваме, дори да започнат действия по изчистване на пасищата от дървета и храсти, защото от тях остават издънки. Препоръката на експертите е да се приемат по-либерални условия за изостаналите землища с 50% тревно покритие, които досега не са били подпомагани в следващите пет години.

Държавата трябва да определи екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000, препоръчва още Светлана Боянова. Допълнителни зони извън Натура, също могат да бъдат обявени като постоянно затревени и да бъде въведена забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани.

Светлана Боянова посочва още, че проблем се оказва и почистването на пасищата. То е осуетено, защото за него са отговорни много институции – включително еколозите към общините, горските стопанства и областните служби по земеделие. Общините и горските стопанства поставят рестрикции пред почистването на пасищата от дървета и храсти, а за привеждането им в добро земеделско състояние се изисква изрязването им.

Съответно много общини не знаят как да издадат разрешителното, поставят високи такси от 12 лева на корен и други местни практики, които възпрепятстват почистването, посочва още експертът. Според нея лесничеите от своя страна считат растенията с диаметър над 6 см за дървета, а пасищата с над 10% покритие на дървета – за гори, дори и тези дървета да са дива ябълка, глог, дрян и други негодни за дърводобив видове.

Боянова посочва, че така много пасища се присъединяват към горския фонд – включително общински, държавни и частни пасища. Затова и нейната препоръка е  държавата да се намеси и да реши дали пасищата, обрасли с глог, мъждрян, драка, хвойна и дива круша, ще подлежат на почистване и ще си останат пасища или ще бъдат оставени на лесовъдите, които да ги запишат като гори, след което е практически невъзможно да станат отново пасища.

Сред проблемните моменти е и въпросът за субсидиите за пасища и кой ще бъде активният фермер по отношението на пасищата, допълва в заключение Боянова.

Последните промени на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които бяха приети практически без какъвто и да е дебат с всички заинтересовани страни, регламентират отдаването на държавни и общински пасища и ливади без търг на собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, пропорционално на броя и вида на регистрираните животни, по пазарна цена, определена от независим оценител, припомня Боянова.

Според нея причина за намаляването на площите на пасищата е и една заповед на министъра на земеделието Димитър Греков, която ограничава получаването на субсидиите за пасища само до животновъдите. По този начин собственици на имоти, които обаче нямат животни, са обявили своите площи като „ливади”, макар и те напрактика да са пасища.

 

За автора

Сродни публикации