Твърда пшеница – срок и начини на сеитба, торене, борба с плевели и болести » Съвети в земеделието

Твърда пшеница – срок и начини на сеитба, торене, борба с плевели и болести

СРОК НА СЕИТБА

Най-оптимален срок за сеитба на твърдата пшеница е от 15.10 до 10.11. Закъснението на сеитбата е свързано с рисковете от измръзване на посевите през зимата. Специфичните биологични особености на сортовете налагат и различни сеитбени норми, които се изчисляват на база кълняеми семена на кв. м. по формулата:

Х = ( 10.a.b ) / ( c.d ) където,

a – маса на 1000 семена в г.
b – необходимия брой растения в 1 кв.м.
c – кълняемост на семената в проценти
d – чистота на семената в проценти

Сортовете, които са застъпени в практиката се различават не само морфологически, но също и по брой кълняеми семена на м2 за сеитба. Така например основният сорт Прогрес, който е в групата на силно братящите, трябва да се сее с 400, максимум с 450 кълняеми семена на 1 м2.
Сортовете Белослава и Възход, които са с по-ниска обща и продуктивна братимост и по-добра устойчивост на полягане се сеят с по-висока сеитбена норма 500-550 бр. на 1 м2, а сорт Загорка с 600-650 к.с./м2.

НАЧИНИ НА СЕИТБА

В зависимост от състоянието на почвата и технологията на отглеждане, начините на сеитба са:
– обикновена редова сеитба;
– релсова сеитба;
– директна сеитба.
Обикновена редова сеитба. Най-подходяща и широко практикувана за страната е обикновената редова сеитба при междуредово разстояние 12-15 см.

Релсова сеитба. Тя е разновидност на обикновената редова и се прилага при по-големи масиви. Оставят се незасяти ивици (релси) с разстояние между тях 10.80 или 21.60 м. Те създават възможност за извършване на агротехнически мероприятия в по-късните фази от развитието на пшеницата.

Директна сеитба. Тя се осъществява със специални сеялки при условие, че почвите са чисти от растителни остатъци.
Адаптирана директна сеитба. Прилага се на уплътнени площи с неравна повърхност и включва: почистване на растителните остатъци, заравняване на повърхността, разрохкване на минимална дълбочина. Извършва се с тройно дискови сеялки.

Дълбочина на засяване. За получаване на добре гарнирани фазово еднакви посеви от съществено значение е дълбочината на засяване. Най-благоприятна дълбочина на засяване на сега I внедрените сортове с 3-5 см.

ТОРЕНЕ

Торенето на твърдата пшеница е основен фактор, гарантиращ получаването на добър добив.

1. Изисквания на твърдата пшеница към почвата
Твърдата пшеница има високи изисквания към почвеното плодородие. Тя реализира много добре продуктивните си възможности на почви с благоприятни физични и физико-химични свойства. Не се развива нормално на почви с кисела (рН<4,5) или алкална (рН >8,0) реакция, на преовлажнени тежки почви с лоша водопропускливост или на песъчливи почви със слаба водозадържаща способност.

2. Изисквания на твърдата пшеница към хранителни елементи
Твърдата пшеница се нуждае от азот през целия си вегетационен период. До началото на фаза братене твърдата пшеница усвоява 3-4 % от необходимия й азот, през фаза братене – 35-38 %, от начало на вретенене до изкласяване – 40-45 % и от изкласяване до узряване – около 20-22 %.
Чрез азотното торене се подобрява съществено качеството на зърното – стъкловидност, съдържание на суров протеин, мокър и сух глутен, маса на зърното.
Фосфорът е нужен през цялата вегетация за ускоряване развитието на кореновата система след поникване, за регулиране на развитието и особено ускоряване на изкласяването, повишаване на устойчивостта на полягане.
Твърдата пшеница се нуждае от умерени количества калиева храна главно през фаза братене-изкласяване.

3. Определяне на нормите за торене
а. Чрез дългогодишни точни полски експерименти

Таблица 1. Примерни норми на азотно торене в зависимост от сорт, почвен тип и очакван добив, кг/дка а.в-во

Срок на

торене

Сорт

300 – 350 кг/дка

350 – 450 кг/дка

450 – 550 кг/дка

ИС*

КГ Ч ИС* КГ Ч ИС* КГ

Ч

Есенно

предсеитбено

Загорка 3-4 3 3-4 3-4 3
Прогрес 3-4 3 3-4 3 3
Белослава 3-4 3 3-4 3 3
Възход 3-4 3 3-4 3 3
Ранно пролетно,

фаза 3 лист –

братене

Загорка 8-9 8-9 8-9 9 9 9 10 10
Прогрес 8-9 8-9 8-9 8-9 8-9 8-9 9 9
Белослава 8-9 8-9 8-9 9 9 9 10 10
Възход 8-9 8-9 8-9 9 9 9 10 10
Корегиращо, фаза изкласяване Загорка 3 3
Прогрес
Белослава 3 3
Възход 3 3

* – ИС – излужена смолница; КГ-канелена горска почва; Ч-черноземи

От дългогодишни полски торови опити е установено, че за формиране на 100 кг зърно при различните нива на торене сортовете твърда пшеница усвояват от 3,2 до 4,6 кг азот. Примерните азотни норми за формиране на оптимален добив са в граници 10-14 кг/дка активно вещество (Таблица 1).

б. Допълване на запасеността на почвата с торов азот до потребностите на културата
Известно е, че през есенно-зимния период след фаза 3-ти лист твърдата пшеница се развива нормално ако в 0 – 20 см хоризонт на почвата се съдържат 6-8 кг/дка азотна храна, а през пролетната вегетация тя се нуждае от около 20 кг/дка азот, намиращ се в 0-60 см почвен слой. Установените от агрохимичните анализи на почвата количества минерален азот (кг/дка) трябва да се допълнят с азотни минерални торове до посочените нива. Например при отглеждане на твърда пшеница на излужена смолница торовата норма може да бъде изчислена по формулата:

Есенна норма = 8 – N почвен, кг/дка
Пролетна норма = 20 – N почвен, кг/дка
Ако анализът на почвените проби през есента е показал запасеност с 5 кг/дка, а през пролетта с 9 кг/дка, то през есента трябва да се внесе 3 кг/дка азот (Нт = 8-5 = 3 кг/дка), а през пролет-
та – 11 кг/дка азот(Нт = 20 – 9 = 11 кг/дка).

Фосфорна и калиева торова норма
За формиране на 100 кг зърно твърдата пшеница извлича 1,2-1,5 кгР2О5 и 1,7-2,4 кг К2О.
Основното торене с фосфор и калий при твърдата пшеница е в зависимост от почвения тип и метеорологичните условия на района, запасеността на почвата, с хранителни елементи (Таблица 2), видовите и сортови особености на твърдата пшеница, предшественик – вид, особености, предшестващо торене и др

4. Срокове и начини на торене
Азотно торене. Поради продължителния период на усвояване на азота и с цел предотвратяване на загуби от измиване и замърсяване на почвата за предпочитане е дробното внасяне на азота. При сеитба в оптималния срок (15.Х-10.Х1) и при възможност за есенна вегетация предсеитбено с последната почвена обработка се внася 1/3 от предвидената азотна норма заедно с фосфорния и калиевия тор. При пропуснат срок цялата азотна норма може да се даде като ранно пролетно подхранване, при възможност да се влезе в посевите.
На слаби посеви, небратили през есента, азотно подхранване се извършва по-рано, при добре развити – по-късно, и по преценка – с намалена доза.

Таблица 2. Гранични стойности за запасеност на почвата с фосфор (по ацетатно-лактатен метод), мг/100 г почва

Почвени групи

Степен на запасеност
Слаба Средна Добра Мн. добра

Депресираща

Излужени смолници <9,9 10,0 – 19,8 19,9 – 29,7 29,8 – 44,9 > 45,0
Кенелени горски <6,1 6,2 – 12,2 12,3 – 18,3 18,4 – 28,8 > 28,9
Чернозем <5,0 5,1 – 10,0 10,1 – 15,5 15,6 – 20,6 > 20,7

 

Извънкореново подхранване. При необходимост от подобряване на азотния режим и частично отстраняване на дефицита от Р, К и някои микроелементи посевите могат да се третират с някой от комплексните листни торове (Лактофол О в доза 800 мл/дка, Кристалон в различни формулировки в доза 200 г/дка Девиферти М + М в доза 1000 мл/дка, Мастербленд и Полифийд в дози 350 г/дка, Агролиф – 300-500 г/дка и др.) или тези на хуминова основа (Хумустим-80 мл/дка, Биохумакс и ХУМУС-лайф в доза 150 мл/дка и др.). За по-висока икономическа ефективност те могат да се съчетават с растителнозащитните мероприятия.

5. Торове, подходящи за твърдата пшеница
Подходящи за торене на твърдата пшеница са всички единични (азотни, фосфорни, калиеви) или смесени промишлени торо
От фосфорните торове могат да се използват обикновен (прахообразен) и гранулиран (двоен, троен) суперфосфат. За предпочитане е употребата на гранулиран продукт, при което се намалява контактната повърхност и интензивността на имобилизация на тора в почвата. От калиевите торове успешно могат да се използват калиев хлорид, калиев сулфат, патенткали.
Произвежданите азотни торове – амониев нитрат (амониева селитра), карбамид и амониев сулфат имат много добро действие върху растежа и развитието на твърдата пшеница. Не се наблюдават доказани разлики в ефективността им.

РАСТЕЖНИ РЕГУЛАТОРИ ПРИ ТВЪРДАТА ПШЕНИЦА

При твърдата пшеница се използват три групи растежни регулатори – стимулатори, ретарданти и антитранспиранти. При първата група – стимулаторите, целта е да се увеличи добива на
зърно и да се подобри неговото качество. Мейтадимекс в доза 4 мл/дка и Агростемин в доза 35 г/дка, внесени през фаза братене на твърдата пшеница, водят до увеличение на добива с 30-40 кг/ дка зърно. През фаза вретенене е ефективен Имуноцитофит в доза 10 мл/дка, който увеличава добива с 11.9 %.
Приложението през фаза братене е икономически най-изгодно, тъй като третирането се съчетава с борбата срещу плевелите.
Ретардантите са втората група растежни регулатори, използвани при твърдата пшеница. С тях основно се цели да се предотврати полягането на растенията и да се запази високия добив. Ретардантите се прилагат при влажно време върху много гъсти или силно братили посеви, при високи нива на минерално торене и др.
Най-използвани при пшеницата са ретардантите на база хлормекват /Стабилан, Тур, Берцема, Цикоцел и др./. Висок ефект оказват също и комбинациите му с холинхлорид /Цикоцел екстра/ или с етефон /Вивакс/. Препарати, съдържащи само етефон /Флордимекс екстра, Сеарон, Кампозан, Дехидрел и др./ не трябва да се прилагат при твърдата пшеница, защото водят донамаление на добива, особено при засушаване.
Третата група растежни регулатори използвани при твърдата пшеница са антитранспирантите. Обратно на ретардантите те се прилагат при горещо и сухо време, при силни ветрове – суховеи и др. При твърдата пшеница най-добър ефект оказва антитранспиранта Полигард К в доза 500 мл/дка, който се внася при настъпване на засушаване. Внасянето на комплексни листни торове като Лактофол О в доза 800 мл/дка, Девиферти М + М в доза 1000 мл/дка, Мастербленд и Полифийд в дози 350 г/дка с
растежи и регулатори оказва по-висок ефект от самостоятелното им приложение.

БОРБА С ПЛЕВЕЛИТЕ

Важно място в борбата с плевелите при твърдата пшеница заемат предпазните и агротехническите мероприятия.
Най-голямо значение в борбата с плевелите обаче имат химичните средства – хербицидите. Вследствие на рязкото влошаване на агротехническите изисквания при отглеждането на кул-
турите, се създадоха условия за бързо намножаване в голяма плътност на икономически важни плевели, които заплевеляват посевите от твърда пшеница още през есента.
Срещу дребносеменните житни плевели /лисича опашка, ветрушка, пиявица, полска овсига, едногодишен райграс и др./ в периода след сеитба преди поникване /ССПП/ на твърдата пше-
ница се използва някой от следните хербициди: Дикуран, Толуран, Толурекс, Хлортосинт в дози 300-350 г/дка или Арелон, Протуран, Изогард, Изопросинт, Квинтил в дози 400-500 г(мл)/дка.
Срещу едногодишните широколистни плевели, в т.ч. и устойчивите на 2.4-Д и 2М-4Х видове /див мак, трицветна теменуга, врабчово семе, лайка, подрумче, овчарска торбичка, попова лъ-
жичка и др./, след сеитба преди поникване се използват следните хербициди: Глийн, Спринт, Игъл и Кондор в дози 2-2.5 г/дка, Лашер – 5-7 г/дка, Логран екстра – 50 г/дка, Рейсър – 200-300 мл/ дка, Стреч -1.5-2 г/дка, като без последните два останалите засягат и някои едногодишни житни плевели.
При силно смесено заплевеляване с едногодишни житни и широколистни видове след сеитба преди поникване се използват Стомп, Ескорт и Панида – 500 мл/дка, Дикуран форте и Арелон
супер в дози 200 г/дка.

Когато посевите са заплевелени освен с дребносеменни житни плевели и с обикновен и южен див овес трябва да се използват Пума супер -100 мл/дка, Скорпио супер – 70 мл/дка, Грасп –
100-120 мл/дка, Топик – 30-45 мл/дка, Асерт – 300 мл/дка, Хусар макс – 20-25 г/дка. Последният хербицид засяга и голям брой едно- и многогодишни широколистни плевели.
Ако твърдата пшеница е заплевелена само с див овес, без да има дребносеменни житни, третирането се извършва с Авендж – 250-300 мл/дка, Суперсуфикс – 250-300 мл/дка или Илоксан – 250 мл/дка.
Срещу едногодишните широколистни видове полски синап, ралица, секирче, глушина, бабинец, овчарска торбичка, попова лъжичка, метличина и др., борбата се води най-често с хормоноподобни хербициди на база 2.4-Д: Дезормон ликид, Санафен, Дикопур, Дикамин, Матон, Хербоксон – в дози 150-200 мл/дка, Солушън – 75 мл/дка; или на база 2М-4Х: Дикотекс, Аминекс пур – в дози 300-400 мл/дка; Агритокс, Агроксан – 200 мл/дка; Херби /2.4-Д + 2М-4Х/ – 140 мл/дка.
Когато твърдата пшеница, освен с едногодишни, е заплевелена и с многогодишни широколистни плевели – паламида, повити ца, млечок, горуха, вълча ябълка, коприва, тревист бъз и др., много добър резултат при третиране през фаза братене дават хербицидите Банвел Д – 200 мл/дка, Уидмастер и Дифендър – 80-100 мл/дка, Аминопиелик Д – 300 мл/дка, Хвастокс Д – 500 мл/дка, Линтур -15 г/дка, Сансак -100 мл/дка, Дерби – 5-7 мл/дка, Секатор – 25-30 г/дка, Гранстар и Корида – 2-2.5 г/дка, Лотус Д – 100 мл/дка, Лонтрел – 30-40 мл/дка, Хусар макс – 20-25 г/дка като последният засяга и някои едногодишни житни плевели, в това число и видовете див овес.

БОРБА С БОЛЕСТИТЕ

За районите на отглеждане на твърдата пшеница у нас с икономическо значение са ръждите /стъблена и листна/, брашнестата мана, фузариозите /нападащи класа и зърното и причинява-
щите кореново гниене/. В отделни години щети нанасят вирозите, базална бактериоза, листните петна /хелминтоспориум септория, алтернария/, главните.
За опазване на твърдата пшеница от болести е необходимо извеждане на интегрирана борба, чрез правилно съчетание на селекционни и агротехнически мероприятия.
Отглежданите у нас сортове твърда пшеница се различават по своята устойчивост към икономически важните болести (таблица 3).

Много важно място в системата от методи за борба заема въвеждането на правилно сеитбообръщение. Задължително е редуването с окопни култури.
Балансираното ИРК торене е важен момент от борбата с ръждите брашнестите мани и фузориозите. Особено внимание да се обърне на торенето с фосфор, което повишава и устойчивостта спрямо болести.

Таблица 3. Устойчивост на сортове твърда пшеница към болести

Сорт

Полска оценка
Брашнеста мана Стъблена ръжда Кафява ръжда Фузариоза по класа

Фузарийно

Кореново гниене

Загорка ++ ++ ++ + +
Прогрес + + + ++ +
Белослава ++ + ++ ++ +
Възход ++ + ++ ++ +

 

Таблица 4. Препарати за третиране на семената от твърда пшеница

Препарат

Ефективен срещу: Доза г(мл)/100 кг семе
Твърда главня

Праховита главня

Меден сулфат 80
Литан М 45 + 300
Триумор 50 ВП + 300
Реал ФЛО-42С + 200
Винсит Ф + 100
Витовакс 200 Ф + + 300
Дивидент 030 ФС + + 150
Реал 200 ФС + + 25
Раксил 060 ФС + + 35
Суми 8-2 ФЛ + + 100

 

Химичната борба трябва да започне още със сеитбата. За засяване да се използват здрави, първокласни семена получени от семепроизводни посеви. Семената от елитното семепроизводство /вкл. и тези, на които не е установена зараза/, задължително се третират, а за масовите посеви при наличие на съответния патоген с фунгициди, съгласно таблица 4.
Най-критични фази и икономически праг на вредност, когато трябва да започне третиране на посевите са:
Ръжди – от изкласяване до млечна зрялост, икономически праг на вредност 10-20% нападение.
Брашнестамана – фазите са както при ръждите. Икономически праг на вредност – 20-30 %.
Фузариоза и листни петна – фаза цъфтеж и около цъфтежа.
Базично гниене – начало на вретенене при 10 % нападнати растения.

Химичните препарати, които могат да се използват са:
– за ръжди и брашнеста мана: Байфидан 250 ЕС – 250 мл/дка; Импакт 12.5 СК – 100 мл/дка; Тилт 250 ЕС – 50 мл/дка; Суми 8-12.5 ВП – 50 г/дка; Алто-100 СЛ – 60 мл/дка; Танго – 60 мл/дка; Фоликур плюс – 375 ЕК – 50 мл/дка; Карамба 60 СА -100 мл/дка; Байлетон 25 ВП – 50 г/дка; Саказол 250 ЕК – 50 мл/дка; Пънч 40 ЕК – 20 мл/дка и др.
– фузариоза по класа – Фундазол 50 ВП – 100 г/дка; Фоликур плюс – 50 мл/дка; Окортак 40 ЕК -100 мл/дка; Фузамицин /антибиотик/ – 40 г/дка.
– базично гниене – Фундазол 50 ВП -100 г/дка; Спортак -100 мл/дка; Пънч 40 ЕК – 20 мл/дка и др.

 

Свързани новини