Много често една от първите асоциации, свързана със земеделие и селско стопанство, са субсидии и европейски фондове. Това не е случайно – Европейският съюз отделя около половината от годишния си бюджет (над 40 милиарда евро) за подпомагане на този сектор, а в България той усвоява над 1 милиард лева на година само по линия на директните плащания. Така най-подпомаганият от българските и европейските данъкоплатци отрасъл на икономиката често е силно зависим от политическите решения и действия.
Така например през първата половина на отминалата година липсата на одобрени европейски програми за новия програмен период 2014 – 2020 г. осезаемо се отрази на инвестиционната активност в сектора. Впоследствие дойде и лошото време, което доведе до загуби за фирмите в растениевъдството, както и кризата с болестта син език, която нанесе тежки поражения в животновъдния сектор.
И ако капризите на природата трудно могат да се прогнозират, със сигурност е ясно, че ако администрацията не успее да стартира безпроблемно европейските програми и схеми за подпомагане, настоящата 2015 г. е напълно възможно да се превърне в нова изгубена година за бизнес активността в отрасъла на селското стопанство.
Макар официално новият програмен период в Европейския съюз да стартира през миналата година, за земеделските еврофондове 2014 г. беше нулева. Първият проект на бъдещата програма за развитие на селските райони до 2020 г. беше изпратен за разглеждане в Брюксел едва през лятото, а през есента стана ясно, че по него има рекордните над 420 забележки и предстоят сериозни корекции.
Така на фона на новините от Европейската комисия за стартиращи програми в другите държави членки през последните месеци България се оказа сред най-изоставащите в подготовката си за новия период.
Засега от земеделското министерство обявиха, че планират в края на първото тримесечие да започне прием на проекти по схемата за инвестиции във физически активи (предимно покупка на земеделска техника), а през пролетта – и за млади фермери. Това ще се случи, преди новата програма официално да бъде одобрена от ЕС, т.е. на собствен риск за България.
На този етап обаче няма яснота кога евентуално фирмите и общините ще могат да кандидатстват по всички схеми от програмата. Прогнозите на бизнеса са, че това ще се случи най-рано през втората половина на годината, тъй като се изчаква одобрението от страна на Брюксел, а отделно от това трябва да се направят и необходимите промени в наредби и други подзаконови нормативни актове и да се организира работата по приема на проекти според новите правила в Държавен фонд "Земеделие".
Не по-ясен е и въпросът с новите схеми за директните субсидии, по които фермерите трябва да кандидатстват от март. България изпрати в Брюксел концепцията си за разпределението на плащанията по видове схеми в последния възможен ден през лятото, но оттогава насам администрацията изостава в подготовката на детайлите по схеми, включително и необходимите изменения в закони и наредби.
Същевременно обаче промените са ключови – влизат в сила нови екологични изисквания, по които все още има много неизвестни, както и схеми за подкрепа на малки и млади фермери и уязвими отрасли като животновъдство и зеленчукопроизводство. Сега притесненията на бизнеса са дали до началната дата за прием на заявления – 1 март, администрацията ще успее да подготви и разясни на потенциалните кандидати новите правила за усвояване на средствата.
При успешно стартиране на европейските схеми и програми от бизнеса очакват през 2015 г. по-бърз темп на растеж при изоставащите отрасли. Така например Бойко Синапов от националната асоциация на животновъдите изчислява, че за сектора от 2015 г. би трябвало да има 20% повече субсидии спрямо последните години. "В тази връзка очакванията ни определено са позитивни", коментира още той.
Макар че производителите на плодове и зеленчуци не са доволни от очакваните около 80 милиона лева годишно за отрасъла и настояват субсидиите да се изравняват с тези на животновъдите, които са 160 милиона лева годишно, все пак средствата за тях също ще бъдат значително повече от скромните 15 млн. лв., които бяха отделяни досега.
От сектора смятат, че по този начин ще се увеличи и инвестиционната активност. Инвестициите в тези два отрасъла, особено в животновъдството, може да дойдат и от страна на зърнопроизводителите. От сектора казват, че в последните две години има отчетливи усилия участници в пазара да навлизат в нови ниши, като зърнопроизводители вече са започнали да създават кравеферми и овцевъдни стопанства. Очакванията са тази тенденция да продължи и дори да се засили, ако европейските програми осигурят повече възможности за инвестиции, а започналият през 2014 г. експорт на агнета към Близкия изток се увеличи.
След изключително трудната за земеделието 2014 г., която донесе загуби на практика за всички подотрасли, се очакват известни проблеми и през новата година. Така например членове на асоциацията на зърнопроизводителите съобщават, че заради силните валежи през есента в някои региони е имало сериозни проблеми със сеитбата.
Тревоги има и при животновъдството, което през 2014 г. се изправи пред най-тежката ветеринарна криза от години насам с болестта син език и претърпя сериозни загуби. В момента в сектора очакват стартирането на ваксинацията на животните през новата година. През декември обаче стана ясно, че обществената поръчка за доставка на ваксини е спряна заради обжалвания на фирми в Комисията за защита на конкуренцията. Ваксинацията трябва да бъде извършена до март.
