Странни плодове, за които не знаем колко са вкусни » Съвети в земеделието

октомври 25, 2020

Странни плодове, за които не знаем колко са вкусни

Акценти

  • Когато купувате карамбола, избирайте неомекнали плодове с равномерен жълт цвят на кората и кафеникави ръбчета

Кивано

Кивано (Cucumis metuliferus) е плодът на едногодишно лианообразно растение от семейство Cucurbitaceae, което достига до 3 метра. Родината му е пустинната област Калахари в Африка, но се отглежда и в Калифорния, Чили, Австралия и Нова Зеландия. На пазара се появява късно – едва през 20-ти век.

Киваното е близък родственик на краставицата, а на външен вид прилича на пъпеш с рогца. Узряло отвън има жълто-оранжев цвят, а отвътре е като зелено желе със семки. От известно време може да се намери и на българския пазар. Има освежаващ кисел вкус.

Заради странния си вид киваното често е незаслужено пренебрегвано за консумация. Често се използва за декорация.

Кивано – хранителни качества

Киваното е богато на витамините А, С и от групата В, минералите калций, желязо, магнезий, манган, фосфор, цинк, калий и натрий. Нискокалорично е и затова е доста подходящо при диети за отслабване.

Хранителни стойности в 100 г кивано: 44 ккал; 7,56 г въглехидрати, 1,26 г мазнини, 1,78 г белтъчини

Кивано – консумация

За прясна консумация плодът се разрязва през средата на две части и месестата част се изгребва с лъжичка, заедно със семките. Може да се овкуси с лимонов сок и сметана. Киваното е подходящо за плодови салати, напитки и като гарнитура на месни и рибни ястия.

 

Личи

 

Личи (Litchi chinensis) е дребен, екзотичен плод на вечнозелено тропическо дърво от семейство Кленови, Яворови (Sapindaceae). Има грапава обвивка с множество израстъци и голяма семка по средата. Консумира се месестата част между обвивката и семката.

Родината на личи е Южен Китай, след което се разпространява в Югоизточна Азия, Хавай, Флорида и Калифорния. Култивира се също в Тайланд, Тайван, Индия, Мадагаскар, Бангладеш, Пакистан, Филипини, Виетнам, Южна Африка и някои страни от Латинска Америка. Вирее на тропичен или субтропичен климат. Според китайците “един плод личи е равен на три огнени факли”, в него е максимално изразена енергията Ян – енергията на силата и светлината, на огъня и вятъра.

Има над 100 вида личи. Най-разпространените са: Kwa Iuk – Hanging Green, No Mai Tsze, Hak ip, San yueh hung, Fei tsu hsiao, Early Large Red, Kalkattia и т.н.

Личи – хранителни качества

Личито е богато на витамин С и е с ниско съдържание на мазнини.

Хранителни стойности в 100 г личи: 0,4 г мазнини, 10 мг магнезий, 5 мг калций, 31 мг фосфор, 171 мг калий, 72 мг витамин С и 16 г фруктоза

Личи – здравословни качества

Китайците използват семената на личи като аналгетик при невралгии и възпаления.
В източната медицина плодовете на личи се използват и като стабилизатор на нивото на кръвната захар при диабет и хипокликемия.
Личи нормализира функциите на бъбреците, черния дроб и белите дробове.
Дребният плод помага при анемия и подпомага храносмилането.

Как да консумираме личи?

Личи се консумира сурово след отстраняване на външната обвивка. Пресните плодове личи се сервират като десерт необелени, леко охладени. В югоизточна Азия от плодовете на личи се приготвят желе и сироп, от който се прави ликьор. Освен това се прави пюре, което се използва за плодови напитки и сладоледи. Чаят от смес на кората на личи и традиционен черен чай (конгоу) се пие както топъл, така и изстуден, с парченца лед. От пюрето на личи и пипера чили се прави сос за месо, риба или зеленчуци. Китайците запазват плодовете личи в осолен вид в бамбукови стъбла. В Китай, Индия, Виетнам и някои други страни плодовете на личи се сушат заедно с кората и се наричат “орех личи”.

Този плод е култивиран още преди 3000 г. в стария Китай. Където този плод е смятан за най-деликатния от всички плодове. Плодовете се ядат предимно сурови. За целта твърдата обвивка се бели като при варено яйце.

 

Дуриан

 

Дуриан е екзотичен плод на дървото Durio от семейство Malvaceae. Расте в тропическите джунгли на Индонезия, Малайзия, Тайланд и Филипините. Плодът може да достигне до 30 см дължина и 15 см диаметър и да тежи до 4 кг. Покрит е с дебела кожа с бодли. В зависимост от вида цветът на обвивката се променя от зелено до кафяво, а на сърцевината от светло жълто до червено.

В Европа (включително в България) се предлагат пресни плодове дуриан от Тайланд, в месеците от април до юли.

Има около 30 вида дуриан. На международния пазар е разпространен само видът “Durio Zibethinus”. Названието „дуриан“ идва от малайската дума „duri“ (“трън”) с приставката „an“, характерна за съществителните в малайския език. Тайланд е най-големият износител на дуриан в световен мащаб.

Дурианът има специфична остра миризма, поради което е забранен за транспортиране в самолетите, автобусите и градския транспорт в някои азиатски страни. Пътешественикът Ричард Стърлинг определя миризмата на дуриан, като “нещо средно между свински изпражнения, терпентин и лук”. Но вътрешността му има приятен сладко-кисел вкус и кремообразна текстура. В Югоизточна Азия е известен като „кралят на плодовете“.

Дуриан – хранителни качества

Дурианът има висока хранителна стойност, богат е на витамин С и други витамини и минерали. Прочиства организма от токсините.

Хранителни стойности в 100 г дуриан: 147 ккал; 1,5 г белтъчини; 5 г мазнини; 27 г въглехидрати; 3,8 г фибри

Как се консумира дуриан?

Дурианът се консумира предимно суров, но може да се добавя и към сладка, сладоледи и бонбони. Може да се яде и подправен със сол и черен пипер. Семената също стават за консумация, но след топлинна обработка. Не се препоръчва при бременни жени с високо кръвно налягане.

 

Монстера

 

За любителите цветари монстера е сред най-често отглежданите декоративни растения. Расте на температура между 20 и 30 градуса, предпочита висока влажност и сянка. Но малко хора са запознати с качествата на плода монстера.

Монстера (Monstera deliciosa) расте в тропическите дъждовни гори между Мексико и Колумбия. Наричат го мексиканския хлебен плод. Среща се и в Сицилия, около Палермо, където го наричат „лапата на лъва“. Според някои източници наименованието на рода “монстера” идва от латинското “monstrotus”, т.е. “удивителна, причудлива”, според други – от латинското “monstrum” – “чудовище”. Monstera Deliciosa (Лакомата монстера) се култивира именно заради вкусните и сочни плодове.

Плодът монстера е с дължина над 25 см и 3-4 см диаметър, прилича на кочан царевица, покрит с люспи. Самото растение може да достигне до 20 м височина с големи, гланцирани листа в сърцевидна форма, с дължина между 25 и 90 см и ширина между 25 и 75 см.

Монстера – хранителни качества

Монстера е богат на калий и витамин С.
Сърцевината му е кремообразна като на банан и е готово за ядене след отстраняване на люспите.
Вкусът му е микс между ананас, банан и манго.
От плода се получават също брашно и спирт, яде се също варен или пържен.
Хранителни стойности в 100 г монстера: 70 ккал; 1 г мазнини; 23 г белтъчини; 32 г въглехидрати; 0,4 г фибри

Плодовете са узрели когато след отделяне на обвивката имат остра миризма. Сърцевината, която прилича на ананас се маха от ядрото и е готова за консумация. Неузрелите плодове дразнят гърлото и могат да предизвикат обриви по кожата. Подходящо е за консумация в желета и други десерти. Съхранявайте го на стайна температура, не в хладилник.

 

Ръката на Буда

 

Ръката на Буда е екзотичен цитрусов плод със странна форма. Прилича на „лимон с пръсти“, но ухае на теменужки. Парфюмерийна есенция, аранжировка в будистките храмове, ръката на Буда става и за ядене.

Ръката на Буда Citrus medica var. Sarcodactylus е екзотичен цитрусов плод, който прилича на „лимон с пръсти“, но ухае на теменужки. Родините му са две – Югозападен Китай и Североизточна Индия.

Странната му форма се дължи на генетична мутация, появила се преди векове. Расте като храст или малко дърво, покрито с тръни. Има големи, продълговати, бледозелени листа. Самият плод е много малък, тъй като е под дебела кора.

Ръката на Буда е с аромат на теменужки и не случайно се използва в парфюмерията, както и за свежест на дрехите при съхраняването им. Често се използват и като аранжировка в будистките храмове.

Ръката на Буда – хранителни качества

Ръката на Буда е богат на витамин С и минералите калций и желязо. За разлика от останалите цитруси, ръката на Буда не е нито горчив, нито кисел, така че ако се премахнат „пръстите“ и след това се нареже надлъжно, малкото сърцевина може да се използва за овкусяване на салати, риба или други ястия.

Хранителни стойности в 1 с.л. (6 г) от ръката на Буда: 0 г мазнини; 0 г белтъчини; 1 г въглехидрати

Ръката на Буда изглежда атрактивно, но не притежава кой знае какви хранителни и здравословни качества, тъй че не е нужно да ходите до Индия или Китай, за да го опитате. По-добре заложете на класически лимони или други цитруси.

 

Черимоя

 

 

 

Черимоя се отличава от останалите тропически плодове с уникалния си вкус, прекрасен аромат и атрактивен външен вид. Златната перуанска ябълка заслужава не само да бъде опитана, но и да заеме достойно място в здравословното хранене.

Черимоя е плодът на дървото Annona cherimola от семейство Annonaceae. Расте в долината на Андите над 1500 м височина от Колумбия до Перу, в Калифорния, Австралия, Южна Испания, Италия и други топли страни по света. От Средновековието черимоята е пренасяна в различни части на света и отглеждана като декоративно растение, с което са украсявали парковете, градините, дворците и домовете, заради красотата и аромата й.

Дървото достига до 10 метра височина, има дълги листа, покрити с власинки.

Плодът черимоя може да достигне до 2-3 кг, има зелено-кафява матирана кожа с грапава повърхност. Сърцевината й е с кремав цвят с черни семена, които са отровни. Вкусът й уникален – нещо средно между банан, ананас, манго и ягода. Толкова е вкусна, че я наричат „златната перуанска ябълка”.

Черимоя – хранителни качества

Черимоя е богата на витамините А, С, Е и В6, минералите калий, натрий, фосфор, калций, магнезий и други, аспарагинова и глутаминова киселина, лизин, тирозин и други полезни вещества.

Хранителни стойности в 100 г черимоя: 75 ккал, 1,6 г белтъчини, 0,7 г мазнини, 18 г въглехидрати, 3 г фибри

Как се консумира черимоя?

Кората на черимоята се обелва, разрязва се и се отстраняват черните семена, които са отровни. В някои южни страни дори ги използват за унищожаване на паразити, заради силното им бактерицидно действие. Може да се консумира директно или да се гарнират с нея различни десерти – сладоледи, плодови салати, торти, кремове, конфитюри и т.н.

Кората на черимоята е фина, а сърцевината – много мека и нежна, не издържа дълго и трудно се транспортира. Когато кората й започне да пожълтява и омекне, тогава е узряла. Естествено узрялата черимоя на дървото е много по-вкусна от откъсната зелена и узряла изкуствено. Много рядко може да бъде намерена и в българската търговска мрежа.

 

Лапа – Лапа

 

Северноамериканския банан Лапа-лапа външно прилича на обикновения банан, но е по-малък и има по- ароматен. Северноамериканския банан Лапа-лапа външно прилича на обикновения банан, но е по-малък и има по- ароматен.Този плод е много полезен за здравето.Лапа-лапа е лесно смилаем,съдържа витамин А и Б ,сокът от лапа-лапа смесен с мляко е прекрасен тоник за кръвта.Той предотвратява стомашни проблеми като лошо храносмилане, запек и т.н.Добре е при лечение на инфекциозна диария изглажда кожата и предпазва от кожни проблеми като екземи, пъпки и акне.Лекува язва на стомаха.Контрол на астматичен пристъп от парене и вдишването на сухи листа.

 

Питая

 

Питая (Hylocereus undatus)

Питая или питахая е плод на няколко вида кактуси и растения в Централна Америка и в Югоизточна Азия. Плодът е известен още и под наименованието „драконов плод“.
Питаята се състои от 90% вода и е богата на витамин С. Съдържа фибри и минерали като фосфор, желязо и калций. Наличието на мазнини и протеини е сравнително малко. Хранителните стойности на питая за 100 грама са 36 ккал; 1 г белтъчини; 7 г въглехидрати; 0,4 г мазнини.

Семената на плода са богати на полиненаситени мастни киселини и антиоксиданти. Редица проучвания показват, че омега-3 мастните киселини, които се съдържат и в екзотичния плод, намаляват появата на възпалително процеси и помагат за предотвратяване на риска от хронично заболяване, сърдечносъдови проблеми, рак и артрит.

Консумацията на екзотичния плод има редица здравни ползи.

Благодарение на богатото съдържание на фибри, консумацията му помага за регулиране нивата на кръвната захар, намаляване на холестерола и подобряване на храносмилането, което го прави подходяща храна при спазването на определен хранителен режим и с цел отслабване.

Проучване, публикувано в Pharmacognosy Research, през 2010 г. Установява, че екстрактът от драконовия плод помага за намаляване на скованост на аортата и кръвното налягане, като подобрява функцията на кръвоносните съдове.

Питаята може да се консумира директно след разрязване или като добавка в салата, както и под формата на паста, сладолед или шербет.

Питая, драконовият плод има продълговата форма с ярко червена с малки зелени израстъци или жълта кора с леко бодливи израстъци. Няма ясно произнесен аромат. Консумира се охладен, с малко лимонен сок.

 

Джаботикаба

 

На пръв поглед Jaboticaba прилича на паразитна дървесна гъба. Иначе на вкус тези плодове са като сливите.
Бразилското гроздово дърво (Myrciaria cauliflora) — расте в Бразилия, Аржентина и Парагвай. Джаботикаба /Myrciaria cauliflora/, позната още катостълбовидна мирциария представлява вечнозелено бавно растящо дърво, което произлиза от ЮжнаБразилия. Позната е и под наименованието бразилско гроздово дърво или бразилско грозде, поради голямата прилика с гроздето.

Джаботикабата е разпространена в много тропически райони по света.

Има кръгла компактна кора, която е покрита с дребни ланцетни листенца. Дървото достига височина до 12 метра, но само в своята родина. Когато е отглеждано в плантации по други краища на света израства до 3-5 метра. Листата на джаботикаба се характеризират с приятен дафинов аромат. Ствола и клонките на дървото са покрити със светла кора, която има розов оттенък и сиви петънца. През пролетта и лятото джаботикабата се покрива с множество малки бели цветове с дълги тичинки, израстващи директно на ствола и на основните клонки. Това явление е познато като каулифлория – формиране на цветните пъпки на ствола и основните клонки, но не и на крайните – както се случва при болшинството плодови дръвчета. Този процес може да се забележи при какаото и някои други тропически плодови дървета.

Джаботикабата е наистина уникално по своя външен вид дърво.

То дава реколта от пролетта до есента, а плодовете узряват за 3-4 седмици. В началото плодчетата са зелени, след което в процеса на узряване придобиват тъмночервена, а след това почти черна окраска. Узрелите плодове наподобяват много на гроздовите. Имат костилка, която е обградена с полупрозрачно плодово ароматно месо, което има изключително сладък вкус. През зимата дървото може да загуби част от листата си, но още през пролетта се появяват розовите листенца, които в по-късен етап придобиват обичайния си тъмнозелен цвят.

Отглеждане на джаботикаба

Джаботикабата е чудесно дръвче за отглеждане в контейнер в стайни условия или като растение в зимна градина. Благодарение на своя сравнително бавен растеж, може да се формира като бонсай. Растението, което е формирано като малко дръвче изглежда много декоративно – зелена кора, съчетана с розови листенца, светъл ствол и клонки, които са покрити с много плодове и цветове. Дръвчето привлича много пеперуди, пчели и птици. Джаботикабата може да се развива чудесно в лека, добре дренирана, неутрална или съвсем слабо кисела почвена смес. Най-хубаво е да се използват безхумусна почвена смес, на основа на кокосови влакна или торфа. Дренажът е напълно задължителен. Пресаждането трябва да се прави при нужда, отчитайки се растежа на дървото.

Джаботикабата обича редовното поливане, пресушаването или заливането на почвата влияят отрицателно. Поливайте растението, когато горния слой на почвата /1-2 см/ изсъхне. Подхранвайте с комплексни минерални торове. Джаботикабата расте отлично на полусянка и само няколкочасово сутрешно и вечерно слънце. Състав на джаботикабата 100 г джаботикаба съдържат 0 г мазнини, 1 г протеини, 13 г въглехидрати, 6 мг калций, 0.01 мг тиамин, 9 мг фосфор, 0.6 г фибри, 22 мгвитамин С.

Избор и съхранение на джаботикаба

Плодовете на джаботикаба са големи около 3-4 см. Добре узрелите плодове имат виолетов цвят, кръгла форма и мека желатинова сърцевина, с 1-4 зърна. Плодът е много сладък. В нашата страна много рядко може да се открие този екзотичен плод.

Джаботикаба в кулинарията

Плодовете на джаботикабата се консумира в свеж вид, за предпочитане веднага след обирането им. Ако са обрани недобре узрели, можете да ги съхранявате до няколко дни. Начин на консумация: стиснете плода между палеца и показалеца и го поднесете към устата си. Благодарение на натиска кожичката се разкъсва и вкусното месо попада директно на езика. Плодовете джаботикаба могат да се използват за приготвянето на вкусни желета и мармалади, както и за сладолед. В Бразилия от тях се прави изключително ароматно вино. Използват се и за ликьори.

Сладоледът от джаботикаба притежава много екзотичен вкус, освен това е идеален за летните месеци. Ако искате домашно приготвен сладолед с аромат на този плод са ви необходими 3 чаши джаботикаба, 2 ¾ чаши захар, 2 литра прясно мляко. Начин на приготвяне: махнете кожичката на плодовете, и ги пуснете в тенджера. Сипете вода, колкото да ги покрие. Варете до пълно омекване на плодовете и ги оставете така за 1 нощ. След това ги кипнете още веднъж и ги оставете в марля, за да се отцедят. Добавете захар в получения сок и бъркайте до пълно разтваряне. Накрая прибавете млякото и бавно замразете.

Ползи от джаботикаба

Джаботикабата е вкусен плод, който е подходящ за всяка една диета, поради липсата на каквито и да е мазнини. Фибрите го правят идеален за пречистване на стомаха и червата. Витамин С в състава му е отличен антиоксидант, който предпазва клетките от вредни влияния и забавя процесите на стареене. Чрез консумацията на джаботикаба, организмът си набавя важни витамини и минерали, които са необходими за поддържане на нормалните, здравословни функции. Още за джаботикаба Казват, че на вкус наподобяват на слива. Според някои проучвания, добавянето на плодове от dzhabutikaby съдържат вещества, които могат да помогнат в борбата срещу рака. Това е едно много екзотична и много полезно дърво

 

Карамболa

Карамболa е плодът на дървото Averrhoa carambola от семейство Oxalidaceae (Киселичеви). Родината му са остров Цейлон и Молукските острови. В дивата природа карамбола се среща в горите на Индонезия. Култивирани сортове от звездния плод се отглеждат в Индия, Южен Китай, Индонезия, Виетнам, Филипините, САЩ (Флорида).

Плодовете на карамбола са месести, оцветени в различни нюанси на жълтото. При напречно разрязване се получава звезда и оттам идва едно от наименованията му „starfruit“ – звезден плод. Вкусът му е нещо средно между слива, ябълка и грозде – от много кисел до по-сладък.

Има два основни типа карамбола – с по-дребни плодове (много кисели, със силен аромат) и с по-едри (с по-мек вкус и по-ниско съдържание на оксалова киселина, на която основно се дължи киселият вкус).

Карамбола – хранителни качества

Плодовете на карамбола съдържат органични киселини (най-вече оксалова), минералите калций, фосфор, желязо, натрий, калий и др, витамините А, С и от групата В.

Хранителни стойности в 100 г карамбола: 31 ккал; 1 г белтъчини; 6,7 г въглехидрати; 0,3 г мазнини; 2,8 г фибри

Карамбола – здравословни качества

За лечебните свойства на карамбола се знае малко. В азиатската народна медицина се използват предимно неговите листа и цветове. Богатото съдържание на витамин С прави карамбола мощен антиоксидант. Има и антимикробно действие.

Как консумират карамбола по света?

Узрелите плодове карамбола се консумират пресни. Понякога се добавят към салати, ястия с авокадо и морски дарове. В Китай с тях готвят риба, а на Малайския полуостров ги задушават със захар и карамфил, понякога и с ябълки. Зелените плодове могат да се мариноват като туршия или да се сварят заедно със скариди, като в Тайланд.

На Филипините сокът на карамболата често се използва за овкусяване. Цветовете също са с кисел вкус и се прибавят към салати на остров Ява или се приготвят под формата на различни консерви в Индия.

Как да изберем и да съхраним карамбола?

Когато купувате карамбола, избирайте неомекнали плодове с равномерен жълт цвят на кората и кафеникави ръбчета.

Наситеното кафяво по ръбовете е показател за прекалено дълго съхраняване на плода и загуба на характерните вкус и аромат. Узрелите плодове могат да се съхраняват в хладилник до две седмици. При стайни условия плодовете узряват.

Внимание! Ако страдате от ентероколит, гастрит, язва на стомаха или дванадесетопръстника, не прекалявайте с консумацията на карамбола, защото може да предизвика симптомите на някои от тези заболявания. Освен това голямото количество оксалова киселина, което съдържа, може да наруши солевия метаболизъм в организма и да доведе до бъбречни проблеми.

 

Сродни публикации