Акценти
- Най-сигурният начин за предпазване е да не се позволява навлизането на тези видове и да се реагира веднага при първата поява на нови растения
ЕС има специална политика за предотвратяване на навлизането и управление на разпространението на инвазивни чужди видове /ИЧВ/.
Водеща роля в нея е Регламент №1143/2014, който е задължителен за България и всички останали страни-членки.
В Закона за биоразнообразието са предвидени и санкции за нарушения на този регламент. Глобите варират от 1000 до 8000 лв. за физическите лица. На юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 8000 до 25 000 лв.
Трябва да ограничим разпространението на ИЧВ растения, като прилагаме специални мерки, съобразени с биологичните и екологичните особености на всеки от тях.
Има няколко основни метода с известен успех при борбата с ИЧВ: механичен, екологичен, химичен и биологичен. Най-добре е да прилагаме комбинация от различни методи, в зависимост от конкретните условия.
Неправилната борба с ИЧВ дървета и храсти само задълбочава проблема. При отсичане и опожаряване се образуват множество коренови издънки и още по-гъсти обраствания. В почвата има спящи семена и унищожаване на старите храсти и дървета води до просветляване на мястото и стимулира образуването на голям брой нови млади растения.
Третирането с хербициди може да е успешно. Видът и количеството им обаче трябва точно да се определи от експерт, за да не се стигне до замърсяване на почвите, водите и унищожаване на местни растения и животни.
Нужна е последователна и упорита борба, в продължение на години, до пълно унищожение на третираните групи. Всяко останало стъбло дава възможност на кореновата система да се възстанови и да образува нови издънки.
Най-сигурният начин за предпазване е да не се позволява навлизането на тези видове и да се реагира веднага при първата поява на нови растения. Ограничаването на разпространението е основен подход за борба с ИЧВ растенията. Това може да стане само с подкрепата на местните общности, живеещи в близост до защитените природни територии и местообитанията в зоните от мрежата Натура 2000 и всички, които имат интереси и отговорности, свързани с тях.
