Сменената гора » Съвети в земеделието

Сменената гора

На 5.09.2014 с прессъобщение Европейската комисия (ЕК) съобщи, че е стигнала до заключението, че българското законодателство, позволило заменките на гори, е в противоречие със законодателството на ЕС, уреждащо правилата за предоставяне на държавна помощ. Почти месец след това съобщение въпросът „и сега какво?“ е все още актуален и интересен.
Изпълнението на решението е задължително за всички държавни органи, в това число и съдилищата. Целта на изпълнението е да се предотврати нарушение на конкурентната среда на пазара, причинено от предимството, от което се е възползвал бенефициера на помощта, и така да се възстанови статуквото отпреди предоставянето на същата (C‑348/93, пар. 27; C‑610/10, пар. 105).
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) прилагането на разпоредбите на съюза в областта на държавните помощи се основава на задължението за лоялно сътрудничество между българските съдилища, комисията и юрисдикциите на съюза. В рамките на това сътрудничество всички институции действат по изпълнението на възложените им в Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) задачи. На практика българският съд не може да спре производството по възстановяване на неправомерно дадената държавна помощ, без да лиши чл. 108, пар. 3 от ДФЕС от неговата ефективност (дело C‑27/13, пар. 31). Както следва от чл. 4, пар. 3 ДФЕС, българските съдилища трябва да вземат всички мерки, които гарантират изпълнението на произтичащите от правото на съюза задължения и да се въздържат да приемат мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на договора. Това на практика означава, че българските съдилища трябва да се въздържат от приемането на решения, които са в противоречие с решението на комисията (дело C‑284/12, пар. 41). Във връзка с това съгласно чл. 14 пар. 3 от Регламент № 659/1999 прилагането на националните процедури за изпълнение на решението на комисията е подчинено на условието тези процедури да позволяват незабавно и ефективно изпълнение на решението на комисията по начин, който отразява изискванията на принципа на ефективност (дело C-232/05, пар. 49; дело C-94/87, пар. 12; дело C‑24/95, пар. 24).
Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за държавната помощ (ЗДП), когато комисия постанови решение за възстановяване на неправомерно предоставена помощ, министърът на финансите е оправомощен да изисква от всяко лице, което планира, разработва и управлява предоставянето на държавна помощ (т.е. от всеки администратор на държавна помощ по смисъла на ЗДП) да предприеме действия по възстановяването й. При условие че в решението на ЕК не са индивидуализирани размерът и получателят на помощта, какъвто е случаят с решението на комисията за замените на гори, чл. 9, ал. 2 от Правилника по прилагането на Закона за държавната помощ (ППЗДП) предвижда възможността администраторът на помощта да издаде акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 ДОПК и да определи в него размера на помощта. В конкретния случай със замените актовете би трябвало да бъдат издадени от министъра на земеделието.
Оттук следва, че решение на ЕК за възстановяване на държавна помощ се прилага посредством актове за установяване на публично държавно вземане, които подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите.
С решението комисията задължава България „или да възстанови неправомерно дадената държавна помощ от предприятията, участвали в замените, или да отмени извършените замени“ („… or undo the swaps concerned.“). Тази формулировка поражда въпроса дали решението може да има като последица промяна в собствеността върху горите, предмет на извършените замени. Отговорът на този въпрос е свързан с „припомняне“ кои са основните принципи, осъществяването на които се цели с възстановяването. Ето защо при определянето на необходимите мерки във всеки един конкретен случай компетентните органи би следвало да преценят как ще се постигне най-ефективно възстановяване на статуквото отпреди предоставянето на помощта. В някои от случаите е възможно да се окаже, че най-ефективното възстановяване на статуквото е посредством „отмяна“ на замяната. Ефектът на отмяна на замяна на недвижими имоти може да бъде постигнат с „обратна“ замяна. Това обаче би било възможно само в идеалните случаи, при които първоначално заменените между страните имоти не са били предмет на последващи сделки, промяна в предназначението или каквато и да било експлоатация, която би довела до промяна в еквивалентността на оценките им, направени към първоначалната замяна.
Могат ли собствениците на заменените имоти да се позовават на давност, ако компетентните органи решат да възстановят статуквото посредством „отмяна“ на замените?
По смисъла на чл. 15, пар. 1 от Регламент № 659/1999 правомощията на комисията за възстановяване на неправомерна помощ са предмет на давностен срок от 10 години. От този текст следва и че началният момент на давността е датата, която може да се счита за дата на предоставяне на помощта, чието възстановяване е разпоредено. Всяко действие, предприето от комисията или от България, по искане на комисията по отношение на неправомерна помощ прекъсва давностния срок. Тъй като решението на комисията касае сделки от периода 2007-2009, цитираният давностен срок не е изтекъл и не може да бъде ползван като аргумент за защита срещу действия по възстановяването.
Позоваване на изтекла 5-годишна придобивна давност съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС или общо позоваване на принципите на защита на легитимните очаквания и на правната сигурност не би имало шанс за успешна защитна аргументация, тъй като СЕС има трайна практика и задължителни тълкувания на споменатите принципи в контекста на възстановяването на неправомерна държавна помощ. Така по дело С-24/95 (пар. 25) СЕС постановява, „че с оглед на задължителния характер на надзора, упражняван от комисията върху предоставянето на държавната помощ по силата на договора, предприятията, на които е била отпусната помощ, не може да имат легитимни правни очаквания, че помощта е законосъобразна, ако не е била предоставена в съответствие с предвидената процедура. Добрият търговец е състояние да определи дали е спазена тази процедура“ и това е негова дължима грижа. В допълнение към горното с цитираното решение СЕС постановява в отговор на преюдициално запитване, че:

Правото на общността изисква компетентният държавен орган да отмени решение за предоставяне на неправомерна държавна помощ в съответствие с окончателното решение на комисията за обявяване на помощта за несъвместима с общия пазар и да нареди възстановяване:
дори ако компетентният орган е отговорен за незаконосъобразността на решението за предоставяне на държавна помощ до такава степен, че отмяната на последното предполага да бъде налице нарушение на добрите нрави спрямо бенефициера, като последният не би могъл да има легитимни очаквания, че помощта е законосъобразна, тъй като процедурата, предвидена от договора не е била спазена и дори когато такова възстановяване е изключено от националното право, тъй като придобитото вече не съществува, при липса на недобросъвестност от страна на бенефициера.“

В конкретния случай при нито една от замените предвидената по договора процедура не е била спазена, а практиката на СЕС, свързана с тълкуването на Общностното законодателство е задължителна за националните съдилища на държавите членки.

 

Свързани новини