Следцъфтежни пръскания при костилкови овощни видове » Съвети в земеделието

август 03, 2020

Следцъфтежни пръскания при костилкови овощни видове

Следцъфтежни пръскания при костилкови овощни видове

След цъфтежа при всички овощни видове се провеждат следцъфтежни пръскания срещу най-важните болести и неприятели.

При костилковите се третира с разрешени фунгицидни препарати срещу: ранно кафяво гниене, сачмянка, брашнеста мана, цилиндроспориоза. За едновременна борба с плодови червеи, листозавивачки, анарзия, прасковен клонков молец, листни въшки и други неприятели може да се пръска комбинирано, като към фунгицидния разтвор се прибавя подходящ съвместим инсектицид.

Ранното кафяво гниене (Monilinia laxa) засяга по-често костилковите овощни видове, като се проявява във формата „опожаряване на цветовете”. Инфектирането се осъществява при появата на цветовете, а по-късно болестта заразява носещите клонки през цветните дръжки, които изсъхват заедно с листата по тях. Отделни цветни кичури или целите леторасти изсъхват и приличат на опожарени.

Как се води борбата с това заболяване

Засегнатите цветни части и клонки се изрязват, изнасят се и се изгарят. В зависимост от температурата и валежите се извършват 2-3 профилактични пръскания през 8-10 дни с един от фунгицидите: Индар 5 ЕВ – 150 мл; Пролектус 50 ВГ – 120 г/дка; Сигнум – 30 г/дка и др.

Икономически  най-опасната болест за вишните и черешите е цилиндроспориозата (Blumeriella Jaapii). Проявленията са следните: листата се напетняват от дребни пурпурни точици, като при влажно време от долната страна се образуват белезникави купчинки от спори. Напетнените листа пожълтяват и окапват рано, още в средата на лятото и дърветата се обезлистват. Това оказва влияние и върху залагането на плодни пъпки за следващата година. Цилиндроспориозата  е особено вредна за младите дръвчета в разсадниците, където задължително трябва да се провеждат предпазни пръскания. При благоприятно време за развитието й, тя се проявява през цялата вегетация.

Срещу цилиндроспориозата са регистрирани фунгицидите: Силит 544 СК – 125 мл/дка; Сигнум – 0,03%.

Сачмянката  напада основно костилковите овощни видове, проявява се по-силно при хладно и дъждовно време през пролетта и е два вида – гъбна (Coryneum beyerinskii) и бактерийна (Xantomonas pruni).

По листата се появяват дребни пурпурно червени точки, в чийто център тъканта некротира и опадва. При силно нападение петната се сливат, около тях се появява светложълтеникав ореол, когато причинителят е бактерия, или червеникаво-виолетов бордюр, когато причинителят е гъба. Листата опадат преждевременно, а по плодовете засегнатата тъкан засъхва и отпада, като се образуват вдлъбнатини, които се изпълват със смола.

След цъфтежа борбата продължава, като  се провеждат 2-3 пръскания с фунгицидите,  посочени по-горе срещу ранното кафяво гниене.

Брашнеста мана по костилкови (Sphaeroteca pannosa) – патогенът напада основно прасковите, но се развива успешно и по останалите костилкови видове и най-вече по кайсията. Патогенът атакува младите тъкани – листа, леторасти и плодове. По нападнатите части се развива характерния бял налеп. Борбата се извежда чрез ранно пролетно  и следцъфтежни  пръскания до наедряване на плодовете с ефикасни фунгициди: Кумулус ДФ- 750 г/дка, Топаз 100 ЕК- 50 мл/ 100 л вода.

След цъфтежа се появяват листогризещи гъсеници, които причиняват много поражения на листната маса. Освен тях, вредят педомерки, листозавивачки, листни въшки и др.

След прецъфтяване на овощните дървета, може да се пръска срещу вредителите с един от инсектицидите: Афърм опти-200-250 г/дка; Децис 100 ЕК – 10,0-17,5 мл/дка;  Калипсо 480 СК- 0,02-0,025%; Моспилан 20 СГ- и други.

При работа с химически средства за растителна защита строго трябва да се спазват изискванията за опазване на хората, животните, рибите и птиците от отравяне, а околната среда от замърсяване.

 

За автора

Avatar

Завършва ВСИ “В. Коларов“ (Аграрен Университет, гр. Пловдив) специалност "Лозаро-градинарство ", след което придобива квалификация: Агроном лозаро-градинар. След завършване започва работа в Опитната станция по земеделие - Хан Крум където провежда агробиологични проучвания на десертни и винени сортове лози и развива научно-изследователска дейност в областта на овощните култури. От 2015 година работи активно в областта на биологичното земеделие.

Сродни публикации