Предвидими и въпреки това неизбежни – такива са циклите в българското земеделие от десетилетия. Ако едната година реколтата на царевица е лоша и цената се вдигне, на следващата всички сеят царевица, количествата са големи, цената пада и интересът за следващия сезон се губи. После пак така: всички сеят пшеница…
Е, почти същото, но подпомогнато и от международния пазар, се случи с лавандулата. Koгато между 2007 и 2009 г. студове унищожиха голяма част от насажденията с тази етерична култура в Украйна и Китай, а най-големият производител в света – Франция, се сблъска с непозната досега болест, тръгнала по плантациите, на чуждестранните пазари настъпи хаос. Само за три години световното производство на лавандулово масло рухна, а цените се повишиха тройно. В тази буря България, която е в топ 4 на световните производители в този сектор през последните 10 години, успя да завоюва лидерство.
Високото търсене и внезапно скочилите цени пък доведоха до толкова рязко увеличение на новите насаждения с лавандула и преработката й, че в сектора започна да се говори за истерия.
В момента обаче и производители, и преработватели просто изтрезняват. Големите козметични компании, нежелаещи да плащат двойни цени за продукта, просто намериха негови заместители. Отглеждането на плантации с иначе недотам претенциозното лилаво растение пък се оказа със своите специфики. В резултат масовото нахвърляне към лавандуловия сегмент на селското стопанство спря, а производителите осъзнаха, че освен за количество е важно да мислят и за качество, за да не се изгубят вече завоюваните позиции.
Как последните станаха първи
Именно благодарение на международните фактори България буквално се изстреля нагоре в производството на лавандулово масло, превръщайки се в лидер, и то през 2011 г., когато световните цени бяха на историческия си връх от 90 – 100 евро за килограм. Междувременно тук имаше истински бум на инвестиции в нови насаждения. По оценки на бранша те са достигнали 20 – 25 хил. дка, което на практика удвои засетите площи в страната. "Това, което видяхме през последните години, беше една истерия покрай лавандулата", разказва изпълнителният директор на асоциацията "Етерични масла, парфюмерия и козметика" Николина Узунова. По думите й новите насаждения са както в Розовата долина, така и в Северна България, където също има подходящи условия за отглеждането й. От бранша казват, че новите инвестиции в този отрасъл са няколко типа: от една страна, съществуващите стопанства, най-вече в района на Казанлък и Карлово, се разширяват, от друга, земеделци от други сектори се преориентират към лавандулата (например тютюнопроизводители в Северна България), а от трета, хора, които нямат нищо общо със селското стопанство, навлизат на този пазар просто защото имат свободни пари, а нишата им се струва привлекателна.
Търсенето на масло от лавандула съответно раздвижи и преработвателния сектор. Лавандуловото масло се добива в розоварните – ако дестилирането на розово масло и вода продължава месец, месец и половина в годината, още толкова след това инсталациите работят с лавандулов цвят. Ако обаче до 2008 г. преработката на лавандулов цвят имаше характера по-скоро на уплътняване на мощностите и не беше масово, оттогава насам това "удължаване на сезона" се прави от всички. В резултат през последните две години България произвежда над 100 тона лавандулово масло годишно при около 45 – 60 тона преди десетина години.
Краят на приказката
В момента, макар все още търсенето на българска продукция да е високо, в бранша започва преоценка. От една страна, инвеститорите в нови насаждения се изправиха пред типичните за земеделието трудности, които освен с климатичните условия са свързани най-вече с опазването на реколтата. В землището на казанлъшкото село Черганово например доста фермери вече са се отказали от лавандулата, след като реколтата им е била обирана през нощта, и са се преориентирали към розите, където кражбите са трудни. В района на Карлово пък в пиковите месеци по полетата просто се засилва присъствието на специално наети охранители. Юри Галендинов, съсобственик в преработвателната компания "Вигалекс", разказва, че през последните години, когато високите изкупни цени бяха факт, "неизменно се появяваха организирани групи роми, които крадяха лавандулов цвят по време на жътва". "Налагаше се производителите сами да търсят начини да опазят продукцията си, а нещата приличаха на онова, което наричаме Див запад, казва още той.
Отделно от това през миналата година започна и понижение на цените, което няма как да не се отрази на инвестиционната активност в плантациите. Тази година килограм лавандулово масло струва вече около 40 евро.
По данни от сектора през първото тримесечие на тази година е продадено цялото лавандулово масло, произведено в България. Същевременно обаче цените му постепенно спадат. Очакванията са, че през тази година ще има по-ниско търсене на международните пазари заради факта, че част от големите търговци имат складови запаси, а отделно от това крайните клиенти (козметичните компании) няма рязко да заменят предпочитаните в последните години заместители с натуралното масло.
Така през следващите години българските производители ще се изправят пред ситуация на отрезвяване и пред битка за запазване на позициите. "Кризата във Франция, свързана с намаляването на произвежданите количества лавандулово масло, беше допълнителното основание за рязкото увеличение в търсенето на българско масло. Но, разбира се, опитите по овладяването й рано или късно ще успеят", казват от шуменския производител на лавандулово масло и козметика "Лавена". Според тях обаче положителната новина за страната ни е, че етикетът "Произход България" доби повече популярност в цял свят и вече е бранд.
