Акценти
- През 2017 г. 21 държави-членки на ЕС са спазили тавана на емисиите на амоняк, а шест не са
Прогнозите показват, че държавите-членки няма да успеят да спазят ангажиментите си за намаляването им.
В ЕС емисиите на повечето замърсители на въздуха продължават да се понижават. Въпреки това тези на амоняк от селскостопанския сектор не спират да растат.
Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) публикува актуализирани данни за промените в обема на емисиите на амоняк. Последните данни сочат, че през периода 2014—2017 г. общото увеличение е около 2,5%. Този ръст се дължи на липсата на намаления на емисиите в селскостопанския сектор.
Емисиите на амоняк могат да доведат до повишени киселинни отлагания и прекомерни нива на хранителни вещества в почвата, реките или езерата. Те могат да окажат отрицателно въздействие върху водните екосистеми. Могат да причинят щети на горите, културите и друга растителност. Еутрофикацията може да доведе до сериозно намаляване на качеството на водата. Това може да има последващи въздействия, включително намаляване на биоразнообразието и токсични ефекти.
През 2017 г. общите емисии на четирите основни замърсители на въздуха – азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, серен диоксид и амоняк – са били под съответните тавани за ЕС като цяло. През същата година 21 държави-членки на ЕС са спазили тавана на емисиите на амоняк, а шест (Австрия, Хърватия, Германия, Ирландия, Нидерландия и Испания) не са. Прогнозите сочат, че все повече държави-членки няма да успеят да спазят ограниченията за 2020 г. и 2030 г. Възможно е те да не успеят да изпълнят ангажиментите си за намаляване на емисиите. Според ЕАОС ще е необходимо по-значително намаляване на всички замърсители, ако ЕС иска да постигне спад на емисиите за 2030 г.
