Акценти
- Паяжинообразуващите акари живеят и се хранят от долната страна на листата, където изплитат фина паяжина
През февруари метеорологичните условия напомнят за пролетта със затопляния, но пък с резките си застудявания показват, че зимата не си е отишла. Нараства броят на слънчевите дни. През месеца преобладават типичните за зимата студени и мрачни дни, но в сравнение с януари възможността за работа на полето е много по-голяма.
През периода се отглежда разсадът за ранното и средно ранно полско зеленчуково производство. Опазването му от вредители гарантира изнасянето на полето здрави растения и съответно намален брой химически пръскания срещу вредителите през вегетацията. На полето през това време се отглеждат само ограничен брой листни зеленчуци, зимуващи лукови култури и ранно зеле.
В ОРАНЖЕРИИТЕ
През месеца преминават най-критичните етапи от развитието на оранжерийните растения.
През зимно-пролетния период в по-голямата част от стъклените оранжерии засадените дома и краставици са във фаза на начална вегетация, но има и в по-напреднала фаза. Независимо от фенофазите на растенията, видовият състав на болестите и неприятелите обикновено е почти еднакъв. Растителната защита срещу вредителите се осъществява чрез прилагане на комплекс от мерки, насочени към намаляване и унищожаване на първоначалната зараза и ограничаване на възможността за разпространение и развитие на болестите и неприятелите през вегетационния сезон. Най-значителни повреди по доматите през това време нанасят листната плесен, сивото гниене, различните видове кореново и базично гниене, черните листни петна, мозайките, а по краставиците – брашнестата мана, мозайките, инфекциозната псевдожълтеница.
Листна плесен (Cladosporium fulvum)
Това е заболяване, характерно за оранжерийните домати, макар че в години с чести и обилни валежи може да се прояви и на полето, но най-често при безразсадовите. По листата се появяват бледо зелени петна, които по-късно стават жълти. От долната им страна се формира налеп, отначало кремав, рехав, а по-късно плътен и кафяв, приличащ на кадифе. Силно нападнатите листа прегарят и окапват, от което добивите намаляват и качеството на плодовете се влошава. Причинителят на листната плесен е гъбен патоген. който напада само доматите. Напетнените листа са разпространение на болестта в оранжерията. Най-често повредите започват от най-долните листа и постепенно обхващат и по-горните етажи на растението. Спорите на патогена се запазват по растителните остатъци, но не позволяват разпространяването на болестта. Вискота влажност и по-високите температури – обратно – създават добри условия за повишаване на заразата.
Важно! Обеззаразяването на конструкцията и почвената повърхност след приключване на вегетационния сезон с Формалин – 2% при разходна норма 60 л/дка е една от важните профилактични мерки; засаждане на устойчиви сортове (Анжела, Виктория, Визион, Росела, Еуростар и други); пръскане на растенията при поява на първите петна с Топсин М-70 ВП-0,1%.
Черни листни петна по доматите (Alternaria solani)
Тя е широко разпространена и добре позната на градинарите болест. Тя се появява при всички производствени направления, но е най-вредна за ранните домати, отглеждани в полиетиленовите оранжерии.
По всички надземни части на растенията – листа, листни и цветни дръжки, цветове, плодове и стъбла се образуват тъмнокафяви, почти черни, разрастващи се петна, с характерна концентрична структура, достигащи големина до 1 – 1,5 см. При висока въздушна влажност петната се покриват с плътен черен спорообразуващ налеп. Болестта се проявява и по прерасналия и не навреме изнесен на полето разсад. В базалната (основната) част на стъблото се развиват тъмни петна, които го обхващат пръстеновидно и причиняват загиването му
При висока степен на нападение повредите предизвикват изсъхване на листата, некротиране на цветните дръжки и цветовете, а по плодовете се образуват черни, сухи и напукващи се петна.
За борба със заболяването в полиетиленовите оранжерии трябва да осигури добър въздушен и воден режим, като се избягва преовлажняването. Препоръчват се фунгицидни третирания със Скор 250 ЕК-0,04%, Дитан М-45-0,2%. Дитан ДГ-0,2%, Корсейт М ДФ-0,25%, Ридомил голд-0,25%, Пужил Л- СК- 0,35%.
Сиво гниене (Botritys cinerea.)
Сивото гниене (Botritys cinerea.) по доматите е изключително вредно, както за оранжерийните домати, така и за ранното полско производство. По листата петната са светлокафяви, закръглени и бързо обхващат цялата листна повърхност; по стъблата са кафяви или сиви, отначало сухи, с напукана кора, а след това леко овлажнени, достигащи дължина 10-15 см. Най-често повредите се намират около раните, образувани при коптученето или в разклоненията по остатъците от листните дръжки. По зазряващите плодове петната са сивокафяви и се образуват около дръжката Те бързо се разрастват и предизвикват пълно изгниване При влажни условия по всички нападнати части се появява обилен сив плесенов налеп.
Болестта се развива интензивно при гъсто засаждане, повишена въздушна влажност или силно повърхностно навлажняване на растенията от поливане или листно подхранване.
За преодоляване на заболяването е необходимо да се отстраняват всички болни растителни части, да се регулира въздушния и влажностния режим; най-долните 2 – 3 листа да се откъсват, за да се осигурява достъп на въздух. Петната по стъблата трябва да се намазват с кашица от Топсин М-70 ВП, а останалите растения да се третират с Топсин М-70 ВП-0,07%.
През месеца от неприятелите по-голямо нападение може да се очаква от оранжерийната белокрилка, миниращите мухи, листните въшки, трипсове, гъбните мухи, акарите, нощенките, галовите нематоди.
Миниращи мухи (Lyriomyza sp..)
Вредят възрастните мухички, като пробиват горния епидермис и се хранят с изтеклия от листата сок. Ларвите се хранят с мезофила на листата и по този начин правят мини. Първоначално мините са слабо забележими, но по-късно се разширяват, образуват се по няколко в дадена част на листа и често се съединяват или пресичат. Миниращите мухи се развиват непрекъснато и не е уточнен броят на поколенията през годината. За борба срещу тях се използват инсектициди с проникващо действие. Пръскането е по-ефикасно, когато е насочено срещу възрастните индивиди. Ефикасни са: – Лиросект 2 ЕК – 0,12%, Тригард 75 ВП – 0,02%, Пикадор – 0,05%, Вазтак нов 100 ЕК – 0,03%. Тези инсектициди са ефективни и срещу гъбните (сциаридни) мухи.
Към групата на нощенките спадат много видове, но по оранжериините култури най-често вредят гамозначната (Autographa gamma) и многоцветната (Peridroma saucia). Тези видоlе имат целогодишно развитие на полето и в оранжериите. Гъсениците им предпочитат по-младите, сочни листа. Те ги нагризват периферно или унищожават изцяло. По доматите вреди гамозначната нощенка. За борба срещу неприятеля може да се използва един от регистрираните инсектициди: Актепик 50 ЕК -0,15%, Децис 2,5 ЕК – 0,05%, Вазтак нов 100 ЕК – 0,02%, Суперсект 10 ЕК -0,03%, Дипел 2Х- 0,1%.
Доматов акар (Vasates lycopersici)
Паяжинообразуващите акари живеят и се хранят от долната страна на листата, където изплитат фина паяжина. От акарите за доматите е много вреден доматовият акар (Vasates lycopersici). Той вреди, като смуче сок от всички надземни части на растенията, които се оцветяват в ръждиво-кафяво. По стъблото се образуват надлъжни пукнатини. Нападнатите листа отначало избледняват и постепенно изсъхват. По плодовете се образува мрежа от пукнатинки. Те остават дребни, с груба кожица, влошени вкусови качества и са негодни за консумация. Нападнатите растения изглеждат като опожарени. При силно нападение те загиват. Обикновено акарите се концентрират на малка площ в оранжерията, най-често близо до отоплителните тръби. Оптимални условия за развитието им са температура около 25°’С и висока въздушна влажност.
За борба с акарите се препоръчва пръскане С Лиросект 2 ЕК-0,1%, Бреив 1,8 Е-0,1%, Ортус 5 СК-0,1%, Омит 57 Е- 0,1%, Нисоран 5 ЕК- 0,06%, Санмайт 20 ВП-0,075%, Ним азал Т/С-0,3%, Бионим плюс 1,5 ЕК-0,25%.
Гуша (кила) по зелето (Plasmodiophora brassicae Woronin)
Зелето може да се инфектира във всяка възраст, но най-чувствителни са младите растения, когато растежът на корените им е интензивен. По разсада болестта се проявява като увяхване и жълтеене, което обхваща растенията отдолу нагоре. При отскубване на болни растения върху корените им се виждат туморни образувания, които пречат за пренасянето на водата и хранителните вещества към надземните части. При полски условия заразените растения имат потиснат растеж, а образуваните зелки са дребни и недохранени.
Жизненият цикъл на патогена преминава в почвата. Той зимува, като спори в тъканите на заразените корени, а след разлагането им преминава в почвата, където остава жизнен 8 -10 години. За предпазване на зелевите култури от гуша е много важно да се спазва 7 – 8 годишно сеитбообръщение; отглеждане на здрав разсад върху обеззаразени торопочвени смески по термичен начин или с химически средства – Базамид гранулат-50 – 70 кг/ дка.
Преди засяване на семената в парника или лехата се внася хидратирана вар в доза 800 г -1 кг/ кв.м. Спорите на патогена не загиват, но във варуваната почва не могат да покълнат; болните разсадни растения задължително се бракуват.
