Акценти
- Опити с торене на китайско зеле са показали, че при внасяне на амониев сулфат се получават по-едри растения, но торенето с амониев нитрат се отразява по-добре на качеството
През 1927 година руският учен Н.И. Вавилов дефинира произходните центрове на редица културни видове, в това число и на китайските видове зеле. Те произлизат от планинската част на Централен и Западен Китай и районите на низините, разположени наоколо като основен регион, и Япония като вторичен център. Освен в Китай и Япония този вид зеле широко се отглежда и в Корея. Виетнам и Северна Америка. Китайското зеле е един сравнително нов зеленчук, но вече добил популярност в Западна Европа и в България. Консумацията на китайско зеле у нас непрекъснато расте и производителите реализират добри доходи.
Ботаническо описание и хранителни качества на китайското зеле (Brassica chinensis).
Стеблата на растенията са много къси и се намират в самата глава, а листата са едри и приседнали до самата почвена повърхност, с назъбена периферия. Повърхността им е покрита с власинки, не е гладка, оцветена от жълтеникаво до тъмно зелено със силно развита светла нерватура. Хлорофилното съдържание в пистата на китайското зеле е по-ниско от колкото в главестото. Листата образуват изправена розета с височина до 60 см. Китайското зеле не свива зелки. Главата е обхваната от розетните листа. Тя е удължена – елипсовидна, яйцевидна или цилиндрична, плътна до много плътна. Образувана е от много нежни, крехки, бели листенца, с малко вътрешно коренче. За разлика от главестото китайското зеле има много нежна и крехка глава, от листата му се приготвят разнообразни салати, а също и кисело зеле.
