Акценти
- Съгласно европейските изисквания за "Натура 2000" създаването й трябва да се базира на строги научни изследвания
Учени и природозащитници продължават да негодуват срещу промените в ЗБР.
На 30 май 2019 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отговори на писмо на коалицията „За да остане природа в България“. От него стана ясно, че предложенията за промени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) няма да бъдат оттеглени. По-рано тази година, през април, след писмо до премиера беше спряно процедирането на промените, пише „Дневник“.
Още от първите месеци на годината предложените промени провокираха негодуванието на учени и природозащитници. През април напрежението ескалира, когато министър Нено Димов заяви, че трябва да бъде намалена помощта на „Натура 2000“. Тогава от думите му стана ясно, че ведомството не разполага с научни данни за нея, а интересното е, че именно то отговаря за обявяването и периодичния й мониторинг.
Според коалиция „За да остане природа в България“ отговорът от МОСВ, които е в защита на промените, отново не е съобразен с мненията на научни институти и природозащитни организации. Очаква се МОСВ да внесе поправките за разглеждане в Министерския съвет в същия им вид.
Природозащитниците изтъкват, че предложените промени в ЗБР противоречат както на някои български закони, така и на европейските директиви за природните местообитания и за птиците. В случай, че те бъдат одобрени ще се намали и обезсили мрежата „Натура 2000“. Това от своя страна ще доведе до увеличение на изгубените горски територии, реки, дюни и защитени видове.
Учените и природозащитниците се обединиха в мнението си срещу начина на определяне на мерките за защита за всяка от зоните от „Натура 2000“, участието на експерти по биоразнообразие при разработването на плановете им за управление, избор на администрации, които да упражняват експертен контрол и да управляват ресурсите на зоните.
Каква ще е ролята на регионалните комитети, които ще бъдат създадени след промените в ЗБР?
През април министър Димов обясни, че съгласно промените следва да се въведат изисквания за разработване на териториалните планове за управление на „Натура 2000“. За изготвянето на плановете на зоните от „Натура 2000“ ще съдействат новосъздадени регионални комитети от местни власти, собственици на земи и браншови организации и организации със седалище в съответния район. Техни ръководители ще са регионалните инспекции на екоминистерството. Именно те ще трябва да определят целите на зоните и режимите за опазването им по места. Предвидено е плановете за управление да са фокусирани върху конкретни мерки, а не върху забрани за човешко въздействие върху природата.
На въпрос на „Дневник“ така и не е даден отговор как регионални комитети от бизнес организации ще защитават биологичното разнообразие без експертиза в тази сфера. Министърът е обяснил, че решенията ще се вземат от местните общности. Според него е достатъчно научни експерти да участват в национален консултативен орган, чиято задача все пак ще е да „задава националната посока на движение“.
След промените в ЗБР в националния орган ще могат да участват неправителствените организации само ако са „национално представителни“.
Освен това само след проверка на първичните данни ще бъде възможно да се вземат мотивирани и обосновани решения за „Натура 2000, смята още министърът. За целта чрез промените се създават нови изисквания за предоставяне на достъп и верифициране на платените с публични средства научни данни за „Натура 2000“.
Какво изисква Европейската комисия във връзка със създаването и мониторинга на „Натура 2000“?
Съгласно европейските изисквания за „Натура 2000“ създаването й трябва да се базира на строги научни изследвания. Такива следва да са направени преди обявяването на всяка от защитените зони от мрежата в България. Подобна информация се предава на МОСВ, за да може да се изготви предложението за зоните за обявяване. Освен това всички държави са задължени да извършват периодични изследвания за състоянието на зоните от „Натура 2000“. Това трябва да се случи въз основа на строги научни методики или т.нар.мониторинг.
МОСВ задължително трябва да предостави съответния мониторингов доклад на Европейската комисия. Той трябва да бъде придружен и с данните от изследванията. Твърде много през последните години станаха съмненията за обективността на предоставяните данни и качеството на извършваните мониторингови дейности на място.
