Акценти
- Средно земеделските стопани в ЕС получават едва 21% от това, което клиентите плащат за продуктите им
Голяма част от приходите на земеделските стопани се губи по веригата за доставка
Едно село извън общоприетата рамка
Не само у нас, но и в други страни от Европа фермерите изпитва затруднение при реализирането на продукцията си. Често е случва те да продават реколтата си на големи предприятия за хранителни продукти. Така губят част от доходите си по дългата верига за доставка. Все пак отделните земеделски стопани успяват да продават директно на клиентите. Въпросът в случая е, това жизнеспособен модел ли е?
В малкото селце Бродовин в Бранденбург, Германия живеят само 400 души. Това обаче не спира хората от столицата, решили да посетят регионалната ферма за почивки през уикенда. Тези разходки не са случайни. Много от клиентите знаят какво купуват и от къде са дошли продуктите в супермаркетите. В Берлин се предлага богат асортимент от продуктите добити в Бродовин. Именно това кара клиентите да търсят връзка директно със земеделските стопани в селото. Отивайки на място хората могат да разгледат млекопреработвателните предприятия и конюшните. В селото 240 крави произвеждат органично мляко, от което се произвежда сирене. 110 са производителите, които предлагат месо от домашни животни, яйца, зеленчуци и мед. Интересното е, че стопаните в селото не предлагат продукцията си само в супермаркетите. Ежеседмична практика е доставката на кошници с продукти, поръчани директно от клиентите. Този директен метод на продажба елиминира ангажимента за връзка с търговците на дребно. Съобщават от EURACTIV Германия.
Земеделските стопани в селото споделят, че хората са готови да платят повече за биологични продукти. Така фермерите не губят своята конкурентоспособност, а на напротив.
Какво се случва с останалите земеделски производители?
Този пример обаче е изключение от масовата практика. За повечето стопани, в Германия и други държави от ЕС, много от стойността на продукцията се губи по веригата за доставка. Така фермерите, борейки се да достигнат до големите търговци, влагат част от приходите си във връзката с посредниците.
Средно земеделските стопани в ЕС получават едва 21% от това, което клиентите плащат за продуктите им. За разлика от тях дела, който прибират посредниците е 28% за преработвателите и 51% за търговците на дребно.
За съжаление тук не става въпрос само за ограниченията в приходите. За земеделските стопани липсват алтернативни пазарни възможности. Това ги прави силно зависими от големите хранителни вериги, за които доставят продукцията си. Оказва се, че пазара работи за сметка на производителите. По тази причина често се случва цените да са занижени, поръчките да се анулират в кратък срок, а стоките да се връщат обратно. Не липсват случаи, в които това се оказва финансова катастрофа за някои от земеделски производители.
Как потребители и производители се борят срещу системата?
Много от потребителите и фермерите надигат глава и се изправя срещу тази практика. Така към класическите седмични пазари се формират различни асоциации, чрез които се заобикалят посредниците в цялата верига.
В Германия има около 190 т.нар. „Земеделски предприятия, основани на солидарност“. Там потребителите се събират, за да предоставят на земеделските стопани гаранция за закупуване на продуктите им, а понякога и на заем. В замяна потребителите могат да разберат как се произвеждат продуктите.
Директните вериги за доставки са изключително модерни и предпочитани. Потребителите все повече осъзнават значението на устойчивото, екологосъобразно и справедливо селско стопанство. За всички вече е ясно, че ако продуктът намери пътя си директно от фермерите към клиентите, това спестява време, опаковъчни материали и вредни емисии.
Малките стопанства не могат да си позволят собствени системи за доставка
И макар идеята да е добра и да се прилага, реалността изглежда малко по-различно. През 2015 г. делът на директно продаваните храни е бил едва 5 % от общата стойност на селскостопанските продукти. Това показват данните от проучване на Компанията за информация за селскостопанския пазар (AMI).
При немската търговия с храни, която е направила приходи от 255 млрд. евро през последната година, четирите най-големи стопански субекта в хранителната промишленост (Edeka, Schwarz-Gruppe, Rewe и Aldi) все още контролират повече от половината от пазарния дял.
В помощ на европейските земеделски стопани изправили се срещу тези търговци на едро, настоящата Обща селскостопанска политика (ОСП) предвижда концепции за подкрепа на къси вериги за доставки. Земеделските производители ще могат да участват по различни мерки за съфинансиране от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Само не е ясно дали това е достатъчно. Според експерти концепции, като тази в Бродовин, работят главно на регионална основа. Те не осигуряват решение за нарастващите нужди от храна.
Във всеки случай е доста трудно малките ферми сами да въведат свои собствени системи за доставка. Често проблем е липсата на пари, човешки ресурси, логистичен капацитет и възможности за реклама.
Директивата на ЕС трябва да засили правата на фермерите
Наскоро Европейският парламент прие проектозакон, който трябва да защитава правата на земеделските стопани по веригата на стойността. Във всяка държава-членка трябва да има действащ централен орган, към който да се подават жалби. Той трябва да се грижи и за елиминирането на „фактора на страх“ от веригата на предлагането на храни. Това поне смята комисаря по земеделието и развитие на селските райони Фил Хоган.
Центърът за европейска политика (CEP) (немски мозъчен тръст) не подкрепя тази идея. Според експертите това се намесва в договорната свобода в търговията. Нужни са по-ефективен контрол и наблюдение за регулирането на конкуренцията, за да се избегнат нелоялните търговски практики.
Може да минат години, преди новата директива на ЕС да премине в националното законодателство. Дори тогава, по-голямата част от земеделските производители ще бъдат зависими от търговията на дребно, за да предлагат своите продукти.
