Акценти
- Някои стопани отказват да умъртвяват животните, тъй като имат малки приплоди или са бременни
Обяви за продажба на домашни прасета с цена за живо тегло 2-3 лв вървят от дни в социалните мрежи.
Не са рядкост и заканите на собственици на домашни прасета, че вместо да ги умъртвят, ще ги пуснат по улиците на населените места, съобщи БНР.
В Добрич със заповед на областния управител беше даден срок до 5 август всички стопани да умъртвят домашните си прасета доброволно, за да могат да усвоят месото.
В област Добрич има 8 регистрирани свинекомплекса. По данни на областната дирекция за безопасност на храните в тях се отглеждат над 87 000 прасета. Възможно е обаче реалната бройка да е много над това число. Само в най-големия свинекомплекс в България – този в село Козлодуйци, община Добричка, се отглеждат около 80 000 прасета в момента.
Област Добрич осигурява 25% от свиневъдството в цялата страна. Сега с унищожаването на прасетата в три от големите свинекомплекси в Русенско, а вече и в Свищов, вероятно този процент ще се увеличи.
Домашните прасетата са най-лесната мишена за вируса. Голяма част от тях се хранят с кухненски отпадъци. През деня се извеждат извън кочините.
В община Каварна преброените домашни прасета са 223. Вероятно обаче реалната бройка е по-голяма. Част от стопаните не допускат проверяващите в дворовете си. Това сподели Петър Ялнъзов от отдел „Екология и зелена система“ към община Каварна.
„На много места вече има доста животни, изклани. Има и някои, които все още не са ги заклали. Мислят, че ще се разминат нещата, но заповедта е много ясна. Имаме и определени местата за загробване на животни“, каза той.
Някои стопани отказват да умъртвяват животните, тъй като имат малки приплоди или са бременни. Глобата за незаклано прасе обаче е от 150 до 1000 лева. Ако властите го евтаназират, собствениците не могат да използват месото, подчерта Ялнъзов.
Кметът на община Каварна е категорична, че противоречиви мнения сред стопаните има. Гратисният период е още три дни за доброволно изпълнение на заповедта на Областния управител.
„Има стопани, които приемат това, че проблем съществува. Хората отричат въобще наличието на африканска чума. Използват като аргумент, че няма ясни доказателства. Протоколите от лабораториите не са публични и отказват да заколят животните си. Основният проблем в сегашната тежка ситуация, в която се намираме, се дължи на липсващия превантивен контрол“.
