Акценти
- Втори одит показва пропуски в системата за контрол на биологичното земеделие
- През 2015 г. Европейската комисия направи сходни констатации
- Необходимо е провеждане на информационна кампания за промяна на сектора
Преди дни излезе още един доклад, показващ редица пропуски в системата за контрол.
Публикуваният доклад е вследствие на проведения в страната одит за периода 01.01.2015 г. до 30.06.2017 г. Одитиращ орган този път е Сметна палата на Република България. Проверявани са основно Министерство на земеделието храните и горите (МЗХГ), Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Държавен Фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА).
В страната контролът над операторите се осъществява от Контролиращи лица по смисъла на Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, които се контролират от МЗХГ. Контролът на биологичните продукти и храни в търговската мрежа се осъществява от БАБХ, а Държавен Фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) отговаря за изплащане на субсидии за биологично производство, в случаите, когато съответният оператор е заявил желание за подпомагане. Поради разпределение на дейностите между институциите, от ключово значение са: съгласуването на реда за работа, ясно и точно определяне на делегираните правомощия, адекватен и навременен обмен на информация.
Какво е БИО? Кой каза, че това е БИО?
Като основна цел на одита е определена проверка ефективността на надзора и контрола върху биологичните храни и продукти, а водещ въпрос на одита е: Защитени ли са интересите на потребителите на биологични храни и продукти в България?
Публикуваният доклад разкрива редица пропуски, свързани с организацията и реда по издаване на разрешенията за контролна дейност и надзора на контролиращите лица, контрола върху биологичните продукти и храни в търговската мрежа, както и обмена на информация между МЗХГ, БАБХ и ДФЗ-РА.
Неуредиците при издаване на разрешения са свързани с:
- липса на ясни процедури и правила за работа
- липса на достатъчно проследимост
- недостатъчни доказателства
- частична или пълна липса на необходимата информация.
Слабости са констатирани и при извършване на надзорни проверки – част от тях са планирани в неподходящо за целта време, липсват ясни, пълни и точни указания за осъществяване на проверките, избягване на упражняване правомощията по отнемане и ограничаване на разрешенията за контролна дейност и налагане на санкции и глоби.
Контролът на продукти в търговската мрежа също не е на необходимото ниво. Това се дължи основно на слабости и пропуски в нормативната уредба и недостатъчна техническа обезпеченост. Инспекторите на областните дирекции на БАБХ не разполагат с преносими технически средства с интернет, което възпрепятства достъпа до информационните бази данни на МЗХГ при проверки.
Колкото до обмена на информация между институциите – той също не е на ниво. Налице са редица забавяния и проблеми с информационната база данни. Към момента такава съществува, но тя не изпълнява основното си предназначение.
От така представената информация е много лесно да се каже, че БИО в страната няма, че контрола не струва или че такъв изобщо няма, че всичко е измама или се прави само за усвояване на субсидии. И може би с право – в подобни мисли има известна доза истина. За едни повече, за други – по-малко. Със сигурност обаче състоянието на сектора е далеч от добро. Потребителското доверие в българските продукти, контрола и работата на институциите, производителите, преработвателите и търговците ще намалява все повече след такива констатации. Би било добре обаче да се потърсят причините, които ни доведоха дотук. Скептиците и недоброжелателите на сектора сигурно веднага ще могат да посочат виновните и ще кажат много отрицателни думи по повод контрола, но в света нещата рядко са черни или бели.
Редно е да всеки заинтересован, без значение участник в сектора или не, да се запита кои реално са причините за сегашното положение. А да се търси еднозначен отговор на въпроса „Кой е виновен?“ е до известна степен безсмислено, но не и невъзможно. А отговора е – всички. И действително е така – от оператори, през контролиращи лица до институциите.
Всеки е виновен до известна степен. Операторите доста често допускат грешки и пропуски. Дали умишлено или не, факт е, че не се спазват всички изисквания. Тук идва ролята на контролиращите лица, които трябва да установят нарушението и да предприемат необходимите мерки. Ако не го направят – институциите следва да ги санкционират. Такава е идеята на системата за контрол – всеки да има коректив, но реалността е малко по-различна.
Проблема започва да се изяснява когато обърнем внимание на малко цифри. В България операторите под контрол са около 7000, контролиращите лица са 17, а хората в МЗХГ, които отговарят за биологичното производство се броят може би на пръстите на две ръце. Трябва да имаме предвид също така, че операторите не са разпределени по равно между контролиращите лица. Не са едно и две тези, които контролират повече от 1000 оператори, има такива и с под 100. А в контролиращите лица не работят по 50 човека персонал.
Простите сметки показват притеснителни резултати. Резултати, които видяха и проверяващите от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия по време на одита през 2015 г. Тогава на прицел бяха контролиращите лица. Проверяващите от ЕК установиха, че подготовката и насрочването на инспекции често са неподходящи. Броят на инспекциите, които се възлагат на инспекторите е много голям. В резултат на това проверките често са повърхностни и инспекторите не откриват сериозни несъответствия.
В случаите когато такива са били откривани, често те не са съобщавани нито на МЗХ, нито на останалите контролиращи лица. Доста често нарушенията изобщо не са били констатирани и не са били налагани санкции. Освен това реда за проверка на оператори и подизпълнители не винаги е бил еднакъв. Доста често подизпълнителите не са били обект на контрол или ако са били – то контрола върху тях е бил доста занижен.
Такива констатации определено засилват мисленето, че проблем има и то сериозен. От тогава досега обаче са предприети редица мерки, които за съжаление не постигнаха търсения ефект.
Бяха променени Наредба №1 от 7 февруари 2013 и Закона за прилагане на Общата организация на пазарите за земеделски продукти на Европейския съюз. Бяха въведени методики за намаляване и отказване на плащанията по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 и Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020. Беше отнето и едно разрешително на контролиращо лице. А още промени тепърва предстоят. В ход е замяна на настоящата Наредба №1 от 7 февруари 2013 г. с изцяло нова, въвеждат се драстични промени и в Закона за прилагане на Общата организация на пазарите за земеделски продукти на Европейския съюз.
За съжаление промяната е трудна, бавна и коства много усилия на всички, работещи в сектора. Нужно е и сериозно информиране, както на потребители, така и на производители, преработватели и търговци.
В тази връзка по инициатива на „Агенция за биологична сертификация“ ЕООД стартира информационна кампания „Аз избирам БИО“, която цели осигуряване на стабилна основа за устойчивото развитие на биологичното земеделие в България. При старта й бяха поканени да се присъединят и останалите контролиращи лица и институции. По една или друга причина отговорите бяха отрицателни, ако изобщо имаше такива. Очакванията на всички бяха, че подобна инициатива е безсмислена, безперспективна и няма да постигне положителен ефект.
Противно на негативизма и скептичните очаквания към подобна инициатива, кампанията стартира и сега в качеството си на медиен партньор ние от „Съвети в земеделието“ ООД ще се постараем да покажем положителното от сектора. Неминуемо ще се изкажат още редица критични мнения и недоброжелателни думи относно инициативата. Много вероятно е да се появят и хора, които ще искат да изместят фокуса от кампанията, но въпреки това ще положим необходимите усилия да покажем, че не всички оператори и практики са като посочените в докладите.
Чрез кампанията се надяваме повече хора да завършват изречението: Аз избирам БИО, защото …
