Препоръки при отглеждане на череши » Съвети в земеделието

септември 23, 2019

Препоръки при отглеждане на череши

В нашата страна площта на реколтираните овощни насаждения през 2009 г. достига около 242 690 дка. От тях 21% или 51 690 дка са черешови градини, даващи 17 456 тона плодове, от които 6 550 т са от Югоизточен район. Полученият среден добив за траната е около 338 кг/дка, а в Югозападен район достига 401 кг/дка.

Основните елементи на всяка технология за отглеждане на овощните растения включва резитба, торене, поддържане на почвената повърхност, напояване и ефективна растителна защита. Те са и ефективните средства за регулиране растежа и плододаването на дърветата, получаването на високи добиви и качествени плодове. Въз основа на продължителна научноизследователска дейност през 2007 г. Селскостопанска академия (НЦАН) издава авторско свидетелство на научен колектив от Институт по земеделие – Кюстендил за внедряване в практиката на технологии за отглеждане на черешата.

Формиране на короната съобразно сортоподложковата комбинация

Известно е, че формирането на короните е в зависимост от сортоподложковата комбинация и разстоянията на засаждане. При черешата основни подложки са семенните форми на Махалебката (Prunus mahaleb L.) и дърветата се засаждат на разстояние 5-6 м между редовете и 4-5 м в реда и се формират в корона с неограничен брой скелетни клони, а при подложка Череша (Дива череша (Pr. Aviuma) и семеначета на черешови сортове (Cerasus avium L.) специалистите препоръчват свободнорастяща корона, а дърветата най-често се засаждат на разстояния 6/5 м. В нашата страна в

процес на интензивно проучване са някои клонови подложки, индуциращи на присадниците по-слаб до умерен растеж, което позволява по-гъсто засаждане и създаване на интензивни насаждения (Гизела, клонове на Вейрут и други) и в този случай разстоянията на засаждане са 4/2 м, а специалистите препоръчват чашовидната или свободнорастящата корона.

 

 

Фиг. 1 Клончета и клонки на черешата а) и 6) – букетни клончета; В) и е) – смесени клончета; д) – дървесно клонче.

Черешата има силен растеж, образува естествено просветлена корона, с характерно етажно разположение без особена намеса на овощаря, затова се нуждае от ограничена резитба, главно за формиране. Короните се оформят за около 4-5 г. Основните плододаващи клонки при черешата са букетните клончета, известни още като майските букетчета, защото върху тях се образуват около 75% от плодните пъпки. Най-често те имат 4-7 плодни пъпки, които са събрани в букетче около една връхна растежна пъпка, от които през вегетацията израства твърде късо леторастче с розетка от 5-6 листа. В пазвата на всеки лист на късите клончета се формира пъпка, която в последствие се диференцира като плодна. При подходящи условия те запазват жизнеспособността си около 8-9 години и са причина за липсата на алтернативност в плододаването.

От особена важност за черешовото дърво и плододобива са и смесените клончета, в основата на които последователно са разположени 6-8 плодни пъпки, а следващите до върха са листни. Добре отглеждано 14-15-годишно дърво трябва да има 20-25 см средна

дължина на смесените клончета. Затова с резитбите за формиране на короните и за плододаване тези два вида клончета не се премахват, а е необходимо да им се осигури достатъчно светлина за висока интензивност на фотосин тезата и дълголетие на обрастващата дървесина.

ЕТАПИ НА ФОРМИРАНЕ НА СВОБОДНО РАСТЯЩА КОРОНА ПРИ ЧЕРЕШАТА

 

 

Фиг. 2 Свободно растяща корона.

Още през първата година (вегетация) е желателно да се приложи филизене на излишните летораси, като се оставят 3-4 правилно разположени около стъблото за формиране на основните скелетни клони и един в центъра за водач на короната.

Ако се пропусне подходящият период за филизене, то на следващата зимна резитба трябва да се подберат подходящи клончета за скелетни клони. Изрязват се тези с остър ъгъл на отклонение и конкурентните на водача.

Наи-добре е подбраните клончета за скелетни клони да са израсли през пъпка и да образуват ъгъл спрямо водача около 50-60°С.

През следващите години не се прилага никакво съкращаване на продължителите на скелетните части. Съкращаване може да се наложи при силни продължители, които са слабо разклонени с цел да се избегне ненужното удължаване на скелетните части. В резултат на така прилаганите слаби резитби при формиране на свободно растящата корона, дърветата встъпват по-рано в плододаване, отколкото тези формирани по подобрена етажна корона.

След формирането на короната и настъпването на плододаването ежегодно се извършва т.н. санитарната резитба, с която се изрязват до здраво всички изсъхнали, счупени, болни и силно растящи навътре в короната клончета и клони. По-късно, при необходимост се извършва и посветяващата резитба осигуряваща достатъчно светлина в короната за нуждите на фотосинтезата и възпроизводството на регенеративните органи – така се удължава живота на плододаващите клонки. Обикновено се премахват до основата силните клончета, които сгъстяват короната или конкурират скелетните разклонения, както и всички счупени, засъхващи и болни клонки.

 

 

Фиг. 3 Дьрво, на което е извършена ограничаваща резитба.

Когато черешите достигнат параметрите на приложената корона, съобразно междуредовите разстояния се извършва ограничаваща резитба.

Съкращават се продължителите на скелетните клони, водача и скелетните разклонения. Тази резитба може да се извърши ръчно или механизирано по определени контури, но обикновено след резитбените агрегати се налага коригираща ръчна резитба. Може да се извърши в три контура – едностранно, двустранно и ограничаване височината на короната, като водачът се съкращава над подходяща клонка, във една, две или три последователни години или тристранно – през 5-7 години.

 

 

Фиг. 4 Умерена резитба за подмладяване.

Със застаряване на дърветата, когато растежът е твърде слаб и се наблюдава засъхване на върховете на скелетните клони се налага резитба за подмладяване. Тя е свързана с отстраняване на части (около 1/3) от скелетните клони, като съкращаването е над подходяща вертикална клонка. Прореждат се и лакомците, като някои от тях могат да се използват и за скелетни клони. Направените рани, особено тези по-големи от 2 см се замазват с бяла блажна боя. За да има по-голям ефект се налага тази силна резитба да бъде предшествана от добро органично и минерално торене.

Лятна резитба

При черешата се препоръчва и лятна резитба, особено при наличие на бактериен рак (пригор) по черешата. Извършва се непосредствено след беритбата, когато защитните сили на растенията са по-големи, а патогена е с по-слаба активност. Раните се замазват, а инструментите за резитба се обеззаразяаат.

Последните данни посочват, че през 2009 г. е направена резитба само на 1% от черешовите насаждения. Голяма част от черешовите градини се нуждаят от подмладяваща резитба, тъй като са застаряващи.

Торене

За установяване торопотребността на черешовите дървета наи-добре е да се използват агрохимически методи (анализи на листа и почва). При липса на такива се препоръчват ориентировъчни торови норми, като при Определянето им се обръща внимание на някои визуални признаци, включващи дължина на едногодишните леторасти, размер и цвят на листата, продуктивност на дърветата и др. За оптималното съдържание на хранителни елементи в листата на черешовите дървета се приема 2.0-2.5% азот, 0.15-0.22% фосфор и 1.3-1.6% калий.

След встъпване на дърветата в период на начално и бързо нарастващо плододаване обикновено се тори с 9-12 кг азот {в активно вещество), а през периода на пълно плододаване – торована норма се повишава на 13-18 кг азот/дка. Годишната азотна торова норма се внася върху цялата площ двукратно – 2/3 в началото на април и 1/3 – през есента (до края на октомври). От азотните торове амониевата селитра се използва за подхранване през април, а есента – карбамид.

През периода на пълно плододаване дърветата започват да изпитват недостиг от фосфор и калии Затова се препоръчва периодично (веднъж на 3-4 години) да се тори с 20-30 кд фосфор и калий на декар (в активно вещество). Не трябва де се пропуска и органичното торене с 3-5 тона/дка оборски тор. Посочените количества органоминерални торове се внасят преди есенната оран.

Овощните растения могат да приемат хранителните вещества и чрез надземните си органи – листа и леторасти. Затова много ценни са и комплексните листни торове, съдържащи макро- и микроелементи, както и органични и физиологично активни вещества.

Третирането обикновено се извършва на три пъти. Първото е сред цъфтежа при добре оформена листна маса, а следващите – в, интервал от 14-15 дни.

Според данните на Агростатистика в страната ни много малко от черешовите градини се наторяват – едва в 1-2% от насажденията се внасят минерални торове, а делът на органично наторените черешови градини е още по-малък. Това е и една от причините за получените ниски добиви.

Зелено торене

В Институт по земеделие – Кюстендил много добри резултати се получиха от зелено торене с ръжено-грахова смес (при есенно засяване и пролетна сидерация) през три години, съчетано с ежегодно торене с 20 кг/дка амониева селитра, както по отношение на борбата с плевелите, така и значителното повишаване на добива.

При сорта Ван, присаден върху Махалебкова подложка, увеличението спрямо черната угар и торене с 10 кг/дка азот е 18.2%, като нарастването на добива е постепенно и равномерно. За първите 7 години от началото на плододаването полученият среден добив е 1498 кг/дка, като по време на пъпното плододаване достига и до 2597 кг/дка, което е с няколко пъти повече от средните добиви за страната.

Повишаването на добива не е свързано с издребняване на плодовете, т.е. с влошаване качеството на плодовата продукция.

Поддържане на почвата в междуредията

За климатичните условия на нашата страна в повечето от районите като най-подходяща система за поддържане на почвата в междуредията е черната угар. С умелото използване на различните почвообработващи машини може да се унищожат всички плевелни видове, както в младите, така и в плододаващите градини. Изисква се конкретен подход, като се има предвид типа и състоянието на почвата, характера и степента на заплевеляването. За да се елиминира напълно плевелната конкуренция са необходими достатъчен брой (обикновено 4-5 плитки почвообработки през вегетацията и една по-дълбока (14-20 см) есенна оран), извършени навреме и качествено. При заплевеляване с многогодишни вегетативно размножаващи се видове да не се прилага дисковане или фрезоване, тъй като те надробяват подземните органи и стимулират размножаването на плевелите. Химичната борба с плевелите в редовите ивици може да се прилага в различни варианти, в зависимост от видовия състав на плевелите и екологичните условия на района. На производителите се препоръчва да използуват препарати от т.н. „зелен списък“ при интегрираното плодопроизводство.

За сега обаче голяма част от черешовите градини са заплевелени, което е другата причина за получаването на ниските добиви.

Поливане

Черешата основно се отглежда при неполивни условия и само при екстремни засушавания и възможности за напояване се извършват гравитачно 1-2 поливки, обикновено след беритбата на плодовете. Това е третата причина за получаването на ниските добиви. С внедряването на някои нови подложки и сортове, с повишаването на критериите към качеството на плодовата продукция за консумация в прясно състояние се налага да се прилага и напояване. Много перспективни са поливните системи с изградено капково напояване, което осигурява подаване на необходимото количество вода, съобразно потребности ти на културата в различните фази от вегетацията.

Ключови вредители по черешата са болестите Цилиндроспориоза или бяла ръжда (Bumeriella jaapii), Ранно кафяво гниене (Monilinia laxa), Късно кафяво гниене (Monilinia fructigena) и Бактериен рак или пригор (Pseudmonas syringe), както и неприятелите – Черешова муха (Rhagoletis cerasi:), Черна черешова листна въшка (Myzus cerasi!), Вишнев (черешов) хоботник (Rhynchites auratus), Вишнева листна оса (Caliroa cerasi) и Костилкоплодова листна оса Neurotoma nemoralis) срущу които трябва да се провежда ефективна борба. Извеждането на растителнозащитните практики трябва да се извършва под контрола на специалисти. 

 

За автора

Сродни публикации