Предцъфтежни пръскания на овощните култури » Съвети в земеделието

юли 07, 2020

Предцъфтежни пръскания на овощните култури

Предцъфтежни пръскания на овощните култури

Акценти

  • Пръсканията се извършват в тихи и слънчеви дни при температура 10-12 ̊С
  • Работният разтвор се изпръсква във вид на фина мъгла
  • Преди и след дъжд не бива да се провежда пръскане, защото няма да има ефект. 

За получаване на по-високи и гарантирани добиви при отглаждане на овощните култури се извършват редица пръскания. Едно от задължителните е предцъфтежното пръскане.

През настоящата година, сокодвижението и развитието  на овощните дървета започна по-рано, като при някои видове пъпките набъбнаха и се разпукаха, започна появата на листата и цветовете. Заедно с развитието на овошките започва развитието на болестите и на неприятелите.

През месец март се провежда растителна защита срещу икономически най-важните болести и вредители. Пръсканията са насочени срещу първичните инфекции от зимуващите причинители на болести и срещу неприятелите.

Първото пръскане се провежда при костилковите овощни видове, а след това – при семковите.

Предцъфтежното пръскане при костилковите овощни видове ограничава инфекцията от болестите гъбна и бактерийна сачмянка, ранно и късно кафяво гниене, бактериен рак, къдравост и брашнеста мана по прасковата, кривули по сливата и джанката, червени листни петна по сливата, а от неприятелите – вишнев хоботник, сливов и червенокрил плодов хоботник и други.

Костилковите овощни видове се пръскат от набъбване на пъпките до разпукването им с Фунгуран ОН 50 ВП – 0,15% или Шампион ВП – 0,3%, Бордолезов разтвор – 1%  срещу ранно кафяво гниене, сачмянка, къдравост по прасковата, кривули по сливата и др.

От неприятелите през този период започва вредната си дейност вишневият (черешов) хоботник, който нагризва набъбващите пъпки, но най-сериозни повреди нанася на младите плодчета, които лесно загниват.

При масово нападение на един плод има 10-15 надупчвания, в резултат на което плодовете не нарастват равномерно, остават дребни и се деформират. Такива плодове имат понижена търговска стойност или въобще не са годни за пазара.

Прасковеният молец е опасен неприятел по прасковата, кайсията и сливата.

Вредят гъсениците, които първоначално се хранят със съдържанието на пъпките, а  по-късно гъсениците се вгризват непосредствено под вегетационния връх на леторастите. Повредените леторасти увяхват, върхът им увисва и в мястото на повредата се появява смолотечение. Освен това гъсениците се вгризват в плодниците на цветовете, а веднага след цъфтежа в младите плодчета.

Срещу неприятелите през този период се води борба с някои от разрешените за употреба инсектициди – Афърм Опти – 200-250 г/дка, Децис 100 ЕК – 10-12,25 мл/дка и други.

При  семковите овощни видове се провеждат 2 или 3 предцъфтежни пръскания.

Те са насочени срещу най-важните болести: струпясване по ябълката и крушата, огнен пригор, брашнеста мана, загиване на завръзите по дюлята. От неприятелите – ябълков молец, ябълков цветопробивач, крушов пъпкопробивач, голяма крушова листна бълха, ябълков златист хоботник, ябълкова и крушова плодова оса.

При чувствителните на брашнеста мана сортове ябълки трябва да се използват фунгициди, ефикасни едновременно срещу струпясване и брашнеста мана: Кумулус ДФ 0,6-0,9 %, Серкадис -15-30 мл/дка,Тиовит джет 80 ВГ- 600 г/дка, Фонтелис СК- 75 мл/дка и др. Посочените препарати са приложими и при крушата (срещу струпясване).

Срещу неприятелите по семковите: листни въшки, плодови оси, листозавивачки и др., се извършва предцъфтежно пръскане с някои от следните инсектициди; Калипсо 480 СК – 0,02%- 0,025 %, Децис 100 ЕК-7,5-12,5 мл/дка и др.

Метеорологичните условия определят броя на пръсканията. Ако има превалявания и ниска температура, пръсканията трябва да бъдат  две.

Пръсканията се извършват в тихи и слънчеви дни при температура 10-12 ̊С. Работният разтвор се изпръсква във вид на фина мъгла. Преди и след дъжд не бива да се провежда пръскане, защото няма да има ефект.

 

За автора

Avatar

Завършва ВСИ “В. Коларов“ (Аграрен Университет, гр. Пловдив) специалност "Лозаро-градинарство ", след което придобива квалификация: Агроном лозаро-градинар. След завършване започва работа в Опитната станция по земеделие - Хан Крум където провежда агробиологични проучвания на десертни и винени сортове лози и развива научно-изследователска дейност в областта на овощните култури. От 2015 година работи активно в областта на биологичното земеделие.

Сродни публикации