Предлагат промяна в критериите за “селски” и “градски” райони » Съвети в земеделието

април 20, 2025

Предлагат промяна в критериите за “селски” и “градски” райони

Акценти

  • Около края на месец март ще бъде представен окончателния проект на новата програма за развитие на регионите

Предложението предвижда намаляване на изискванията за брой население с 10 000 души.

Предвиждат всеки един от шестте района за планиране от ниво 2, да разполага с бюджет за финансиране на проекти през новия програмен период (2021-2027г). Той ще бъде с възможност за осигуряване на средства за взаимно допълващи се инвестиции в различни сектори, които имат общ ефект върху територията и добавена стойност за икономическото развитие.

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова. Тя проведе среща с представители на Националното сдружение на общините в Република България.

Срещата бе по инициатива на сдружението и в нея се включиха:

  • – изпълнителният директор– Силвия Георгиева;
  • – кметът на община Троян – Донка Михайлова;
  • – кметът на община Карнобат – Георги Димитров;
  • – кметът на община Ботевград – Иван Гавалюгов;
  • – кметът на община Гоце Делчев – Владимир Москов;
  • – кметът на община Свиленград – Анастас Карчев;
  • – кметът на община Харманли Мария Киркова.

Зам.-министър Николова обясни, че бюджетът ще бъде формиран чрез ресурс, предоставен от всички оперативни и секторни програми за:

  • – регионално развитие;
  • – за развитие на селските райони;
  • – околна среда;
  • – човешки ресурси;
  • – иновации и конкурентоспособност;
  • – образование и наука;
  • – електронно управление.

По този начин ще осигурят на всички населени места достъп до европейско финансиране.

Приоритет на българското правителство е в новия програмен период фокусът на интервенции с европейски средства да е върху цялата територия на страната.

Чрез предложения модел ще се:

възползваме максимално от европейските програми;

обхванат по-голяма част от населението, ще бъдат по-гъвкави в инвестициите и с повече възможности да постигнат по-високо развитие.

С представителите на местната власт зам.-министър Николова обсъди и възможностите за промяна на критериите, по които териториите се делят на „селски“ и „градски“ и получават финансиране, съответно от програмата за развитие на селските райони и програмата за развитие на регионите.

Според националната дефиниция всички общини, чиито  центрове са с население под 30 000 души са бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони, а всички надвишаващи този показател  – на регионалната програма.

По предложение на МРРБ в преговорния процес се обсъжда вариант за намаляване на този критерий и допустими бенефициенти на програмата за регионално развитие да са общините.

Един от аргументите е тенденцията за намаляване на населението. По този начин се търси баланс на подкрепата между брой населени места и обхват на територията в двата източника на финансиране.

В  обхвата на програмата се предвижда да бъдат включвани целите територии на общините, не както досега само градските центрове.

„За да нямаме „бели петна“ са направили голяма крачка:

  • – обединявайки възможния ресурс за финансиране на проекти в районите от ниво 2;
  • – давайки възможност за по-голямо икономическо развитие на градовете с различни мерки.

Общините –малки, средни и големи, ще могат да се  кооперират и съвместно да направят  концепция, ориентирана с фокус към икономическото развитие на определена целева територия. Това открива много повече възможности спрямо изминалите два програмни периода“, коментира още зам.-министър Николова.

Тя информира кметовете, че около края на месец март ще бъде представен окончателния проект на новата  програма за развитие на регионите. Ще се представят и допълнителни указания за подготовка на концепции, на база на които и местните власти ще могат да започнат подготовка на проектни идеи.

Дискусията и диалогът с  местните власти ще продължи за намиране на най-балансираното решение за обхват на територия с ефект изпълнението на регионална политика на страната.

 

За автора

Сродни публикации