Акценти
- Отглеждан на засенчени места, празът дава слаби, недобре развити растения и нисък добив
-
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ
Празът като зеленчукова култура се отглежда повече от 2000 години. Той е бил известен на древните народи – гърци, римляни, перси. Произхожда от Средиземноморието и Западна Азия.
Днес разпространението му е по-всички континенти, като най-много се отглежда и консумира в Европа и страните от Далечния изток (Азия).
У нас празът се отглежда във всички райони на страната. Площите заети от него, обаче са много по-малки в сравнение с тези, заети от обикновения лук. Консумира се лъжливото му стъбло почти само през зимата и рано през пролетта, предимно в свежо състояние.
Употребява се в различни ястия самостоятелно или като подправка. Поради специфичния му слабо лютив вкус и крехкостта на лъжливото стъбло той намира широко приложение в нашата кухня през зимните месеци. Неговата употреба през зимата се улеснява и от добрата му съхраняемост. Освен в прясно състояние може да се консумира и в сушено състояние.
Празът съдържа по-малко етерично масло от лука и чесъна и затова е по-слабо лютив, с по-приятен вкус и може да се консумира в по-големи количества.
Той съдържа 13.5% сухо вещество, 1.8% белтъчини, 10.2% въглехидрати, 0.9% целулоза, 0.5% пепелни вещества и 0.1% мазнини.
