Природната вода (речна, попдпочвена, дъждовна), с която поливаме земеделските култури, съдържа известни количества соли. В дъждовната вода има азотни съединения, които капките транспортират, както и извличат от атмосферата .други химични елементи.
Въпросът за съдържанието на природната вода е много важен, понеже тези соли оказват неблагоприятно въздействие върху развитието на растенията. Поради поглъщателната способност на почвата част от солите се задържат в нея и предизвикват вторично засоляване.
КАКВИ СА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ВОДАТА, КОЯТО ЩЕ ИЗПОЛЗВАМЕ ЗА ПОЛИВАНЕ?
- Годна за поливане се смята водата, която не съдържа повече от 1 до 1,5 г разтворими соли. Вода с по-високо съдържание може да се използва при следните условия: почвата, която поливаме, да е водопропусклива и да има добро естествено дрениране на подпочвените води, както и почви с добре изразена троховидна структура. Ако през извънвегетационния период валежите са достатъчни, солите се изнасят в подпочвените води.
- Някои соли като карбонатните, фосфатните и азотните са полезни за растенията и подобряват свойствата на почвата. Най-вредни са солите на натрия, известни като “чер алкалии”. За да бъде подходяща за напояване, поливната вода трябва да съдържа най-малко 0,1 на сто натриев карбонат, 0,2 на сто натриев хлорид и 0,5 на сто натриев сулфат. Освен разтворените соли поливната вода съдържа илови частици, които при напояване остават в почвите. Тези частици при напояване на почви с лек механичен състав състав действат положително върху тяхното плодородие, а при тежките – намаляват нейната водопропускливост. Най-сигурен показател за годността на водата за напояване е нейният иригационен коефициент, според който годността на водата се оценява при проектиране на напоителните системи. За нуждите на фермерската дейност, свързана с напояване на земеделските култури, следва да се използват дадените указания за допустимите стойности на химичните елементи и соли, изложени в началото на статията.
