Акценти
- Неизпълнените бюджетни задължения на ЕС са в размер на 267,3 млрд. евро
От Годишния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) става ясно, че сред голяма част от одитираните разходи за 2017 г. няма много допуснати грешки
Друга положителна новина е спада в нередностите, които са отчетени при проверка на направените от ЕС разходи. По данни на ЕСП за 2017 г. грешките, които са допуснати за извършените плащания са 2,4 %. За сравнение през 2016 г. те са били 3,1 %, а през 2015 г. – 3,8 %. За много от допуснатите грешки е имало информация, която да послужи за корекция. В случай, че националните органи бяха се възползвали от тези данни, можеха да направят нужните поправки и да намалят под 2 % процента грешките отчетени за 2017 г.
Все още е актуален и нерешен проблема при плащанията в областта на развитието на селските райони и сближаването. Тук нередностите идват от това, че бенефициентите получават плащания от бюджета на ЕС въз основа на своите декларации за разходи. Освен това, финансиране се отпуска и когато се възстановяват разходите направени за изследователски проекти, схеми за обучение и проекти за помощ за развитие.
Истината лъсна
Изглежда, че ЕС е поел повече ангажименти и ще трябва да плати значителни суми през следващите години. Това създава допълнителна тежест върху бюджета му. Не е достатъчно това, но и държавите-членки все още се затрудняват да използват средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Въз основа на изготвения доклад одиторите са оценили използваните мерки за повишаване на гъвкавостта на бюджета на ЕС, но това не пречи да се констатира нуждата от увеличението им. Като краен резултат е станало ясно, че неизпълнените бюджетни задължения са в размер на 267,3 млрд. евро. Това се дължи на разликата в поетите задължения, които са високи по размер и малките реализирани плащания. Размера на висящите задължения няма как да бъде пренебрегнат. Той трябва да е с приоритет при планирането на следващата многогодишна финансова рамка.
Публикувания годишен доклад за 2017 г. засяга основно разходите на ЕС по текущата многогодишна финансова рамка (2014—2020 г.). Въпреки това при изготвянето му са взети под внимание и данните от някои предходни години. От всичко това става ясно, че има разлика във времето, което е необходимо дадено политическо решение да даде физическо отражение в реално отпуснатите средства по места. За целта е необходимо проблемите да се разгледат предварително. Така ще могат да бъдат избегнати възможно най-рано. Ясно си личи, че последиците от решенията, как да бъда изразходвани европейските пари, ще оказват своето влияние за много години напред.
