Акценти
- Азотният оксид е едва 10 % от всички парникови газове в атмосферата
Учени са установили, че бактерии използват азотния оксид, за да живеят при ниски нива на кислород в почвата
Почвата може да бъде както приятел, така и враг за растенията развиващи се в нея. В зависимост от състава си, тя може да им повлияе положително или да ги унищожи. В нея вирея редица микроорганизми и бактерии. Според нови проучвания именно там се развиват вид бактерии, които могат да консумират азотен оксид постоянно. Това се случва, когато в околната среда липсва кислород и те трябва да се нагодят да живеят при такива условия. Това съобщават от greentech.bg
Според по-стари данни, бактериите първо трябваше да усетят наличието на азотния оксид. Нови проучвания на „райски газ“, проведени от изследователи от Университета в Източна Англия (УЕА) и Норвежкия университет по биологични науки са показали друго. Оказва се, че бактериите не използват азотния оксид като алтернатива, напротив. Те поддържат нивата му на концентрация чрез сложни системи. Установено е, че бактериите дори разпределят парниковия газ, за да могат да оцелеят, когато се понижат нивата на кислорода в почвата.
Проведените изследвания са били съсредоточени върху денитрификационния организъм Paracoccus denitrificans. Открито е, че количеството на азотния оксид в атмосферата може да бъде контролирано чрез използването на този вид бактерии. Те могат да послужат като „поглъщатели“ за премахване на излишните количества от него.
Какви поражения може да нанесе азотният оксид?
Азотният оксид е едва 10 % от всички парникови газове в атмосферата. Въпреки тези ниски стойности той е с 300 пъти по-голям потенциал от въглеродния диоксид да затопли атмосферата. Проблемът е, че газът не само остава в атмосферата за около 120 години, но и разрушава озоновия слой. При това мощността, с която го прави е подобна на хлорфлуорвъглеводородите (CFC). От тези данни става ясно, че дори и малка част от азотния оксид може да има сериозни последици за околната среда.
В резултат от нарастването на световното население се е повишило и нивото на азотен оксид в атмосферата. Газът се генерира основно чрез биологичното разграждане на нитратни торове, използвани в селското стопанство.
Събраните данни от направените проучвания трябва да бъдат предоставени на политиците. С тяхна помощ те ще могат да се запознаят с възможностите, които разкрива използването на почвените бактерии. Като „поглъщатели“, те могат да помогнат за регулиране нивата на парниковите газове в атмосферата и да намалят негативните изменения на климата.
