Повече субсидии за по-малките стопанства » Съвети в земеделието

май 06, 2021

Повече субсидии за по-малките стопанства

Министерството на земеделието предлага директните евросубсидии да отиват в по-голяма степен към по-малките производители. Става въпрос за над 5 млрд. евро до 2020 г., които се разпределят между 80 хил. физически и юридически лица. Новата концепция е да се въведе т.нар. преразпределително плащане, което ще осигури по-високо финансиране за първите 300 дка от стопанствата. Според последното преброяване на земеделските стопанства от 2010 г. средната обработваема площ за една фирма е малко над 100 дка, т.е. повечето фермери ще попаднат в групата на облагодетелстваните.

Идеята се появи като проект на промени в наредба на сайта на земеделското министерство, без да е обсъждана с браншовите сдружения, което доведе до силно недоволство в сектора. От агроведомството обявиха, че с публикуването на наредбата „поставят начало“ на обществените обсъждания, макар и да не е ясно на какви точно анализи стъпва предложението.

Посоката на промените носи смисъл. През последните години разпределяните по около 1 млрд. лв. годишно направиха големите зърнопроизводители много силни, стопанствата започнаха да намаляват като брой, а производството на плодове и зеленчуци и отглеждането на животни не беше атрактивно. Причината е, че субсидията се дава на площ без значение от добавената стойност и така, колкото по-големи парцели се обработват, толкова повече средства отиваха към отглеждащите зърно, при който бизнес и средните разходи на декар са по-ниски от останалите производства.

Поискано от Брюксел

Брюксел даде два начина за борба с концентрацията на средства. Едната възможност е държавите членки да намалят субсидиите на фирмите, получаващи над 150 хил. евро с минимум 5%. Другата е да се въведе т.нар. преразпределително плащане, чиято цел е да стимулира по-малките производители. Тази схема означава, че субсидията за всеки от първите 300 дка в стопанството е по-висока от средната помощ за страната, като надбавката може да бъде максимум 65%.

България очевидно е избрала втория вариант, като от земеделското министерство съобщиха, че се планира по-висока субсидия за първите 300 дка площи и съответно намалението й за фирмите с над 10 хил. дка. В наредбата на земеделското министерство обаче конкретни добавки няма, което прави невъзможна оценката на ефекта от мярката. От ведомството съобщиха, че те ще бъдат уточнени по време на обществените обсъждания, като крайният срок да се изпрати предложението в Брюксел е лятото.

Предложение без дебат

Проектът на агроминистерството доведе до недоволство в земеделския сектор. Причината е, че предложението е направено без никакви обсъждания с браншовите сдружения. От асоциацията на земеделските производители съобщиха, че предложението е изготвено „на тъмно“ без ясен анализ и прогноза за ефекта от тази схема. Пред „Капитал Daily“ председателят на сдружението Венцислав Върбанов съобщи, че не са водени разговори с браншовите сдружения по темата, въпреки че администрацията е декларирала, че ще се чуят всички мнения. „Определено сме притеснени от начина, по който е взето това решение“, коментира и зам.-председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. По думите му избирането на схема, по която ще се разпределят субсидиите, трябва да изхожда от анализ и прогнози какви биха били икономическият и социалният ефект от нея.

(Д)ефекти

Независимо какъв начин на подпомагане ще избере България за новия програмен период, фермерите виждат и предимства, и недостатъци на възможните схеми. Най-очевидният дефект е, че каквото и съотношение на субсидиите да се изготви, системата за кандидатстване и изплащане на средствата ще се усложни допълнително.

Намалението на субсидиите за най-големите фирми ще обхване много малка част от тях (вероятно до около 1000 компании), а същевременно би освободило ресурс за всички останали. Има обаче риск от изкуствено раздробяване на компании с цел избягване на ограниченията, защото е малко вероятно агроминистерството да успява да проследи свързаните фирми.

При преразпределителното плащане се предвижда по-голяма субсидия за най-малките, което може да им даде повече възможности за развитие. „С такова плащане ще се постигне малко по-равномерно разпределение на средствата между отделните сектори в отрасъла, защото и животновъдните стопанства, и зеленчуковите и овощните градини са по-ограничени откъм земеползване и немалка част са концентрирани до 300 дка“, смята Николай Вълканов от Института за пазарна икономика.

Доколкото все повече собственици на земи обвързват исканите ренти с нивата на субсидиите, е възможно преразпределителното плащане да доведе до ръст на рентите в стопанствата до 300 дка в някои региони и съответно увеличение на разходите за бизнеса. Този ефект обаче може да се оцени, когато станат ясни конкретните добавки.

 

За автора

Сродни публикации