Печеливши агростратегии при новата ОСП » Съвети в земеделието

декември 06, 2021

Печеливши агростратегии при новата ОСП

Експерти обсъждаха проблемите в земеделието по време на провелия се Клуб Инвестор на тема „Печеливши агростратегии при новата Обща селскостопанска политика“
Няма по-бързо развиващ се пазар от пазара на земя. За последните 10 години цените са скочили 10 пъти, посочи Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България. Той отбеляза, че милиони декари пустеят, а за да станат обработваеми, са необходими инвестиции. Те обаче са по-високи, отколкото струва един декар. „Затова е необходим данък за пустеещите ниви. Земеделските асоциации не искат да вземат на някого земята. Тя обаче е национално богатство“, аргументира предложението си Върбанов. „Важно е да има политическа воля този възел да бъде разсечен. Но, ако политиците го направят, няма да получат ръкопляскания“, посочи той.
Според Борислав Петков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, данъкът за пустеещи земи трябва да е местен налог, обвързан със системата ГРАО. Целта каква е – да влязат приходи в бюджета или да се направи нещо с тези декари, които са около 10 на сто от обработваемата земя, попита експертът. Петков посочи, че поземлените отношения са ключови за усвояването на очакваните 5,5 млрд. евро за директни плащания до 2020 г. „Фундаментът на европейската селскостопанска политика е устойчивото ползване. При сегашната рамка, която регламентира поземлените отношения, нищо добро не ни чака в следващите 3 – 4 години, защото в България всичко се базира на спекулации”, прогнозира той. Венцислав Върбанов коментира, че ако Законът за комасацията беше приет преди години, щеше да има време поземлените отношения да се развият и да улегнат. Липсата на приемственост обаче е довела до сегашната ситуация.
В земеделието има много центробежни сили, в момента субсидиите като размер са се изравнили с наемите и така за земеделеца реално не остават средства, заяви Мариян Йорданов, анализатор капиталови пазари в Investor.bg. Според него фактът, че цените на земите и рентите са стигнали до високи нива, показва необходимостта от настъпването на повратен момент. Фермерите трябва да започнат да мислят за добавена стойност, да изкупят земята, да помислят за напояване и трайни насаждения, добави той. Държавата може да стимулира сектора, като осигури 5-годишни споразумения за необработвамите земи, предлага той.
Дамян Вътев – управител на фирма „Биологика”, подчерта, че страната ни е с благодатно и многообразно географско положение, от което не се възползваме. Уточни, че месодайното животновъдство почти липсва, а голяма част от предлаганите продукти са чужда продукция. Според него е необходим и регионален подход за определяне на районите с пасища, тъй като географските райони в България не са еднотипни и се различават.

Д-р Кирил Величков – ръководител „Европейски проекти на финансови институции” – обясни регламента за отпускане на кредити от банките, които се дават, само ако фермерът ще получи субсидия от ЕС по директните плащания. ЕС подпомага фермерите и с облекчени изисквания по директните плащания. Очаква се парите за обвързана подкрепа да са повече, като те трябва да отидат за уязвимите сектори.

Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, коментира, че е нужна адаптация на поземлените отношения към новите правила на Общата селскостопанска политика чрез законови промени и административни решения. Друг е въпросът какви ще са вариантите – дали ще въведем данък или ще подсилим споразуменията между арендаторите, дали ще има стимули за собствениците, за да се провокира интересът им към нивите. Тя подчерта още, че много скоро трябва да се вземат решения за изискванията, които ще трябва да покрият фермерите за зелените плащания. Срокът е август тази година, но за да могат хората да си направят сметката, Министерството на земеделието трябва да се изкаже до месец-два, алармира тя. Зелените плащания ще са в размер на 30% от директните плащания, което представлява средно около 12 лв. на хектар. Липсва дебат по отношение на детайлите за прилагане на зелените плащания, както и информираност на земеделските производители какви ще са изискванията към тях, свързани с екологизирането на Общата селскостопанска политика, каза още Боянова. Тя коментира и възможностите, от които държавата може да се възползва по отношение на постоянно затревените площи (новата дефиниция предоставя възможност пасища, които не са заети с треви и тревни фуражи, да се считат за допустими при определени условия), но изрази съмнение, че не се работи по отношение на тези възможности. Важно е също така да бъдат ясно и навреме определени схемите за обвързана подкрепа, тъй като за тях е предвиден по-голям ресурс в новия програмен период и това би дало тласък за развитие на животновъдството в България, допълни Светлана Боянова. Ивайло Тодоров – изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България, подкрепи тезата на Боянова, че трябва да се контролират субсидиите за зелените плащания и държавата трябва да разработи работещ механизъм, въвеждайки еквивалентни практики.

 

За автора

Сродни публикации