Пазарът на земеделска техника изпрати една сравнително добра година, но вносителите се въздържат да правят прогнози за тази. През последните три години е налице възходяща тенденция в регистрацията на нови трактори и тракторни ремаркета, на тороразпръскващи и почвообработващи машини, на сеялки и пръскачки. Това сочи официалната статистика на Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и горите. При новите зърнокомбайни обаче има застой – през миналата година е регистриран само един повече спрямо 2012, но 36 по-малко спрямо 2011. По-малко са и новите верижни трактори. Спад има и в регистрацията на употребявана земеделска техника– изключение правят само пръскачките и тороразпръскващите машини (с две повече от 2012 г.).
В края на 2013 г. общият брой на регистрираните колесни трактори в страната е 66 561, но работещите са 58 000. Зърнокомбайните са общо 10 719, от които 8300 са действащи, посочват от Контролно-техническата инспекция. Според нейния изпълнителен директор инж. Иван Гайдаров е налице
устойчива тенденция на обновление
на машинно-тракторния парк в страната. Според него през 2013 г. средната възраст на земеделските машини намалява. По думите му на пазара в България се предлага техника, която отговаря на европейските норми за екологично земеделие, защита на почвата, намаляване на ерозията и запазване на влагата. "Тази техника отговаря на изискванията за опазване на околната среда от вредни емисии и твърди частици във въздуха. С нея могат да се прилагат добрите практики в земеделието", обобщава тенденциите инж. Иван Гайдаров.
Веселин Генев, председател на Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА АГРО) и собственик на фирма "Оптиком", определя 2013 като нормална година за пазара на земеделска техника. "Имало е и по-тежки години. Началото на 2013 г. беше много добро, но през лятото продажбите бяха по-слаби, главно заради ниските цени на зърнените култури. Тогава се усети известно стъписване при продажбите на земеделска техника, което продължи до септември-октомври. Но крайният резултат за 2013 е добър, развитието на пазара определено е в положителна посока", обобщава Веселин Генев. По думите му земеделските производители са "изключително стабилни и надеждни икономически субекти с много добро име пред финансови институции и доставчици, с визия за своето развитие. А това се отразява добре и на пазара на земеделска техника".
От браншовата асоциация обаче не се ангажират с прогнози за развитие на продажбите през 2014. Причината е, че това е първата година от новия програмен период и
все още няма ясни правила
за разпределението на европейските субсидии. "За съжаление, както и при старта на програма САПАРД, пак закъсняваме – готов е само първият вариант на Програмата за развитие на селските райони и тя тепърва ще се праща в Брюксел за одобрение", отбелязва Генев. Той припомни, че една от дискусиите, които се водят, е дали агротехниката в страната е достатъчна, ще продължи ли да се субсидира закупуването й през следващия програмен период 2014 – 2020, доколко е наситен пазарът.
"Една обикновена справка показва, че 80% от тракторите в страната са на възраст над 10 години. Същото е и с комбайните – 80% от тях са над 10 години. Ако някой твърди, че във време на глобализация и високи технологии, може да се работи с машини от 90-те – греши. Производството е изключително интензивно. За да се произведе земеделска продукция с по-ниска себестойност, са нужни постоянно инвестиции", коментира Веселин Генев. Той е категоричен, че годишното обновление на техниката с по-малко от 3% не е достатъчно за развитието на сектора.
Тодор Николов, член на управителния съвет на БАТА АГРО и председател на съвета на директорите на "Ванто трейд ауто", смята, че периодът на изчакване, докато започне новата програма, ще се отрази зле на търговията със земеделска техника. "Нещата вървят много мудно, вакуумът ще е с много лоши последици. Ако новата програма заработи в края на октомври, каквито са най-оптимистичните очаквания, това ще означава, че 2014 е минала под знака на изчакването", казва Николов.
Веселин Генев уточнява, че цената на един комбайн започва от 120-130 хиляди евро. "Нормално е да изчакаш с такава скъпа инвестиция, ако знаеш, че 50% от стойността й ще е субсидирана. Но не е ясно дали и кога ще се случи тази подкрепа. А това създава проблеми при планирането. Ако през май всички тръгнат да търсят комбайни, как ще реагираме бързо ние – доставчиците", обобщава Генев.
От браншовата асоциация изразяват недоволство, че зърнопроизводството не е сред подпомаганите сектори според първия вариант на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020. "Твърденията, че зърнопроизводителите са се напълнили с нова техника и вече не им трябва друга, не са верни. Повечето нови машини си станаха на 7-8 години, а след седмата година техниката почва да създава проблеми като поддръжка, растат и експлоатационните й разходи", твърди Тодор Николов.
"Съгласен съм, че трябва да бъдат подпомогнати всички отрасли, които не бяха подкрепяни през досегашния програмен период. Но нещата трябва да вървят паралелно, а не да се изоставят едни сектори тъкмо когато са си стъпили на крака, за сметка на други", казва Веселин Генев по повод решението да се подкрепя производството на плодове и зеленчуци. "Ние като търговци искаме да имаме не 8000, а 80 000 клиенти примерно, но те да са жизнеспособни и да не фалират", обобщава Генев. И съветва по-малките производители да се обединяват, за да са атрактивни на пазара.
