Акценти
- За правилното развитие и хранене на растенията през зимата е препоръчително торене с азот в количество от около 40-50 kg N / ha за места, които са бедни на азот
Отглеждането на зимни култури има своите специфични особености. Трябва да се има предвид, че както добива на рапицата и зърнените култури, така и зимната им издръжливост са силно зависими от есенното развитие и от храненето им през този период.
Изключително важно е на растенията да бъдат осигурени необходимите макро – и микроелементи. Правилното отглеждане на рапицата през есента си проличава при появата на 10 до 12 напълно развити листа, дебела коренова шийка и дълбоко достигаща коренова система. Това гарантира висока устойчивост на замръзване и правилна регенерация на растенията след зимата.
При житни растения (ечемик, ръж, тритикале и пшеница) ситуацията е малко по-различна. Препоръчително е оптимално развитата пшеница до зимата да има 2 до 3 добре развити странични стъбла, т.е. подобно на основното стъбло. Такъв етап на развитие не само позволява добра зимуване, но и прави растенията по-малко чувствителни към забавено начало на вегетацията през пролетта. Това е от решаващо значение за правилната гъстота на посевите и нивото на добива.
Трябва да се има предвид, че пшеничните посеви, които ще се развият есента са по-стабилни спрямо развиващите се през пролетта. Есенните са по-устойчиви на неблагоприятни условия, напр. недостиг на вода. Освен това добивите от тях са по-високи.
Нужда от азот
За правилното развитие на посевите е необходимо да се планира добре есенното им торене. От зимните култури рапицата е едно от растенията с много високи хранителни нужди. Въпреки това тя има леко по-малки нужди от азот, спрямо тези на пшеницата.
При планиране на есенно торене с азот, трябва да се има предвид, че той е основният компонент, формиращ културите. ОСвен това е отговорен за „подготовката“ на растенията за зимата. По тази причина през есента растенията трябва да се торят умерено с него. Високите дози азот предизвикват ускоряване на растежа. Преди зимата то не винаги е от полза. Освен това той спомага за увеличаване съдържанието на вода в растенията. По този намалява зимната им издръжливост и устойчивост към болести.
Необходимо е да е подходи с внимание към азотното торене при ранната сеитба на културите с динамичен растеж.
За правилното развитие и хранене на растенията през зимата е препоръчително торене с азот в количество от около 40-50 kg N / ha за места, които са бедни на азот. Възможно е въпреки предсеитбеното торене с азот или липсата му растенията да проявят симптоми на дефицит. В такива случаи азотът трябва да се внася доколкото е възможно (ако не застрашава втвърдяването на растенията преди зимата) след появата на растенията. За целта се прави почвено торене или листно хранене, което има приоритет особено в късната есенна вегетация. Тогава е особено препоръчителен бързо достъпният азот. От една страна той има благоприятен ефект върху храненето на растенията, а от друга – представлява по-малка заплаха за правилната им „подготовка“ за зимата.
Малко по-различен е подходът при азотното торене на зърнени култури, отглеждани след бобови растения.
Това се дължи на факта, че хранителните им нужди през есента по отношение на този компонент са сравнително малки. В зависимост от култивираните видове и степента на развитие на културата, те обикновено варират от няколко до 20-40 кг / дка. В случаи, че остатъчният азот в почвата след прибиране на предшестващите култури не е достатъчен е необходимо да се внесе още. Така ще се осигури правилното развитие и хранителния статус на растенията преди зимата.
