Акценти
- Кършенето на съцветията както и премахването на филизите (филизенето) засилват развитието на кореновата система
Тютюнът се отнася към културите, които се отглеждат за добиване на продукти с така нареченото наркотично действие.
Листата на тютюна се използват основно за изработване на различни тютюневи изделия – цигари, пури, тютюн за лула и съвсем малко, като емфие и тютюн за дъвчене. Специфичното действие на тютюна се обуславя от алкалоида никотин, който се съдържа в листата и се синтезира в корена. Основен дял в производството на тютюн в България заема дребнолистният (ориенталският) тютюн, а малка част се пада на едролистния – сорто типове Виржиния и Бърлей. Тютюнът е известен като топло любило растение. Едролистните тютюни са с по-големи изисквания към топлината. Ориенталският тютюн е доста по-сухоустойчив. Той се отглежда на по-бедни почви, на които дава качествени листа. Едролистният изисква по-висока почвена и въздушна влажност, както и по-богати почви.
Предшественици, които са подходящи за отглеждане на тютюн
Ориенталският тютюн може да се отглежда след себе си 3-4 години, като това не понижава добива и качествата му. За да се прекъсне развитието на болестите и неприятелите при безсменното отглеждане през няколко години се налага да се засажда след зърнени бобови култури на по-бедните или след зимни житни на по-богатите почви.
