Акценти
- Икономически важни са болестите антракноза, бактериоза и мозайка, а от неприятелите бобовия зърнояд
Зеленият фасул се отглежда широко в цял свят като градинска или полска култура поради ценните си диетични и хранителни качества и изключително разнообразното кулинарно приложение. За разлика от зрелия (бял) фасул той не се отглежда за зрелите семена, а за свежите зелени бобове (чушки). Градинският е представен с много голямо разнообразие на форми по отношение височина и разклоненост, изправеност на стеблото, оцветяване, големина (дължина и широчина) на бобовите и цвят на семената.
БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
В общи линии ботаническите и биологични характеристии на градинския зелен фасул са много близки до тези на обикновения (бял) фасул, но поради голямото разнообразие на форми се наблюдава значителна специфика.
Температурни изисквания. Фасулът е топлолюбиво растение, но не понася много високите температури и се развива при по-мек и прохладен климат. Отлични условия намира по поречията на реките и планинските котловини до към 800 м. надморска височина. Семената започват да кълнат при 8-10°С, но поникват най-бързо при температура над 20аС. Растенията загиват при – 1оС. но не понасят температури над 30°С, които причиняват абортиране и опадане на цветовете и младите завьрзи.
Светлинните изисквания са умерени. Успешно може да се отглежда в междуредията на млади овощни градини.
Изискванията към почвена и атмосферна влажност са много големи, поради което стабилни добиви са възможни само при поливни условия.
Добри предшественици са житните култури, а в зеленчуковите градини – домати, краставици, картофи и др., но не бобови култури.
СОРТОВЕ
В зависимост от височината на стъблата сортовете фасул се делят на ниски (пешаци) и високи (увивни, вейкови). И в двата типа има голямо разнообразие. Характерно е наличието на много местни форми, локализирани в отделни райони и дори селища. Ниските сортове са с по-къс вегетационен период, приспособени са повече към неполивни условия и механизирана отглеждане. Високите (вейкови) сортове са с дълъг вегетационен период, берат се продължи-телно и изискват редовно поливане.
Ниски сортове
Тези сортове са със здрави стъбла и са пригодени повече за полско отглеждане на по-големи площи с механизирано засяване.
Старозагорски чер. Стъблото е здраво, високо 35-40 см и добре облистено. Цветовете са светловиолетови, плодовете – плоски, светлозелени, нежни и без конци, а семената – черно оцветени. Ранен сорт, с вегетационен период до техническа зрелост 45-50 дни. Използва се за консумация в прясно състояние и за домашно консервиране.
Никое. Ранен сорт с 40-45 дни до първата беритба. Стъблото е високо 45-50 см, бобовите са широки и плоски, жълто оцветени и с отлични вкусови и кулинарни качества Семената са с черен кръг около пъпчето.
Мастилен 116. Външно е сходен със Старозагорски чер. Бобовете и семената са с мастилено сини петна. Сортът има много добри вкусови качества.
Пловдив. Образува здраво стъбло с височина около 50 см. Ранен сорт с 50 дни вегетационен период. Цветовете са бели, а бобовете – цилиндрични, зелени и крехки. Те се формират дружно и могат да се берат еднократно. Семената са средно едри и бели. Много добър за консервиране.
Други сортове от типа Пловдив са Ореол, Брилянт и Валя.
Вейкови сортове
Ерусалимски. Стъблото е високо над 2 м и е увивно с няколко разклонения. Цветовете са бледо лилави. Бобовете са разположени по цялото стъбло, много широки, леко извити и дълги 11-13 см. Късен сорт – първата беритба след 66-65 дни, но образува продължително бобове до октомври. Много подходящ за ппаниските котловини с прохладен и влажен климат, но в полските райони с горещ и сух климат е нискодобивен.
Тракийски. Бобовете са много широки, дълги 12-15 см, със зелен цвят, крехки, сочни и с отлични кулинарни качества. Сортът е късен и образува бобове продължително време.
Биволски боб. Отглежда се предимно в Родопите и Средногорието. Разпространен е в две разновидности: с бели цветове и семена и с червени цветове и пъстри семена. Съблото е високо над 3 м. Бобовете са широки, плоски и дълги 13-15 см. В техническа зрялост те са груби с грапава повърхност. Сортът е късен с продължително ппододаване. Консумират се както бобовите, така и семената във восъчна и пьлна зрялост.
Други вейкови сортове са Маймин и Райкин. Те са късни, влаголюбиви и много добри качества на зелените бобове.
ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ
Зеленият фасул се отглежда като първа – пролетна и втора – лятна култура.
Пролетна култура: почвата се обработва през есента с дълбока оран или прекопаване на 25-30 см и тори с 15-20 кг суперфосфат и калиев тор. През пролетта се култивира или прекопава плитко. Засява се когато въздушната температура е трайно 12-13°С, почвената е най-малко 8-10°С. В Южна България това е около 10-15 ап-рил, в Северна – около 20-30 април, а в по-високите полета – началото на май. Засява се на етапи, за да се удължи брането и увеличи добива
Лятна култура: веднага след прибиране на предшественика почвата се изорава или прекопава на 18-20 см, след което се бранува или култивира. След торен предшественик не се тори. Засява се от 1 до 20 юли на няколко етапа. Използват се главно сортове пешаци с къс вегетационен период.
Начини на сеитба.
При гравитачно напояване мястото се набраздява на разстояние 60 см при пешаците и 80 см при вейковите фасули. При възможност за дъждуване се сее върху равна повърхност. В малките градини се засява гнездово. при ниските сортове на 25-30 см между гнездата, а при вейковите – на 40-50 см. Сее се на склона на тира по 5-6 семена в гнездо.
На равна повърхност се практикува ленточна сеитба при разстояние 55-60 см. между лентите, 35 см между редовете в лентите и 3-4 см в редовете. Дълбочината на сеитба е 5-6 см.
Посевната норма варира между 8 и 12 кг/дка при гнездова сеитба и около 15 кг/дка при редова сеитба.
Грижи за посева.
Растенията обикновено не се прореждат. Когато достигнат 5-6 см се извършва първото окопаване след вдигане на росата, След 1-2 седмици се окопава отново с леко загърляне.
Въпреки че фасулът е бобова култура, в началото на вегетацията се прави подхранване с 10-15 кг амониев нитрат/дка и същото се повтаря преди цъфтежа.
Поливането по бразди се прави с малки поливни норми. Нуждата от вода е по-голяма по време на цъфтежа и формирането на бобовете и в този период се полива по един път седмично. При редовни валежи сортовете пешаци обикновено не се напояват. БранеЗеленият фасул се бере обикновено 12-15 дни след цъфтежа, следвано от беритби през 4-5 дни. Ниските сортове дават добив от ок. 800-1200 кг/дка.
РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
Икономически важни са болестите антракноза, бактериоза и мозайка, а от неприятелите бобовия зърнояд.
Бактериозата се явява често в дъждовно време и високи температури. При ранно нападение много кълнове загиват преди да се появят над почвата или семеделните листа не се разтварят и загиват. По листата, листните дръжки и бобовете се явяват дребни, тъмнозелени, мазни петна с неправилна форма, които по-късно се разкъсват и изсъхват. От бобовете бактериите проникват до семената и по тях се образуват жълтеникави петна.
Борба. Засяване на незаразени семена. Пръскане на посевите с 0.5% купроцин + 100 г амониев нитрат на 10 л разтвор. В дъждовно време се пръска през 8-10 дни. Използване на устойчиви сортове.
Мозайката по фасула е вирусна болест, вирусът се съхранява в семената и се разпространява в посева чрез листните въшки. Листата на нападнатите растения са мозаично прошарени , накъдрени и изкорубени. Степента на нападение зависи от плътността на листните въшки.
Борба. Използване на устойчиви сортове и здрав посевен материал. Борба с листните въшки.
Фасулов зърнояд. Неприятелят поврежда семената на полето и в складовете. Ларвите се вгризват в семената, образуват дупки и унищожават вътрешността им. Развива 4-5 поколения годишно. Първото поколение напада фасула на полето през голи, второто – още неприбраните в склада семена. Повредените семена са негодни за консумация.
Борба. Сеитба на здрави семена. Прибраните нападнати семена се обгазяват в склада с Депиций или друг подобен препарат, или третират термично при 50-55°С за 30 мин. Пръскане на посевите през 7-8 дни с разтвори на инсектициди във фаза начало на пожълтяване на бобовете.
