Акценти
- След третата година жътвеният период е 6 до 8 седмици, филизите се оставят да достигнат до 20 см височина и се изрязват със специален нож
Аспержата (Asparagus officinalis), известна в света и като аспарагус, е многогодишно растение от семейство лилиеви. Произхожда от Средиземноморието или Мала Азия и е отглеждана като деликатес още от древните гърци и римляни, а методи за отглеждането са описани 200 години пр.н.е. С високата си биологична стойност, съдържание на витамини, минерални вещества и добра смилаемост аспержата се счита за деликатесен и скъп зеленчук. Тя се отглежда за едногодишните крехки стебла (филизи), наричани „свещи“. Докато са в почвата, те са месести, сочни и крехки и имат дебелина 1.5 – 2 см. Израснали над почвената повърхност, „свещите“ загрубяват и позеленяват.
Биологични изисквания
Аспержата понася ниски температури, но расте и се развива добре при температура между 12 и 25°С. Понася засушаване, но висок и качествен добив се получава, когато се поддържа умерена почвена влага. Подходящи са добре сгрявани от слънцето и защитени от вятър места. Изисква дълбоки, структурни и относително леки глинесто-песъчливи почви. Добрият дренаж е важно условие за избягване на коренови болести. Не бива да се отглежда на почви, които се преовлажняват след проливен дъжд, както и на участъци, заплевелени с коренищни плевелни участъци.
