ОСОБЕНОСТИ ПРИ НАПОЯВАНЕТО НА ОСНОВНИТЕ ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ
Зеленчуците съдържат големи количества вода (75-97%) и поради това са много взискателни към съдържанието на влага в почвата и въздуха. Количеството и качеството на добива, както и срокът за получаване на продукцията, зависят до голяма степенот поддържането на благоприятен воден режим на растенията през всички фази от развитието им. Водата разтваря хранителните вещества в почвата, които се всмукват от корените под формата на много слаб разтвор. С нейно участие се образуват различни въглеводи. Тя влиза и в състава на протоплазмата и клетъчния сок. Хранителните вещества се придвижват по проводящата система също с помощта на водата. Водата служи и за регулатор на температурата на растенията.
При излишък на вода в почвата корените започват да страдат от липса на въздух и смукателната им способност намалява. Тази способност намалява и при спадане на температурата, както и при наситена с влага атмосфера. При крайно суха атмосфера, корените не успяват да всмукват необходимите количества влага, листата увяхват и растенията скоро загиват. Способността на зеленчуците да бъдат повече или по-малко взискателни към количеството влага се обуславя от особеностите на кореновата им система и от типа на листата им.
Младите растения през първите дни имат слабо развити корени и растежът им зависи от влажността на повърхностния почвен слой на дълбочина 5-20 см.
Затова те трябва да се поливат по-често. В този начален стадий необходимостта от влага зависи и от развитието на листната система. Напр. морковите, магданозът, копърът, които в началото имат слаба изпарителна способност на листата, се нуждаят от по-малко влага, отколкото салатата, зелето, спанака, които на същата възраст имат листа с по-голяма повърхност.
В зависимост от изискванията им към водата зеленчуците могат да се подредят в следния ред:
Най-взискателни – спанак, салата, репички, целина, праз, воден лук и всички видове зеле. Спанакът, салатата, репичките и лукът имат много слаба коренова система, стигаща едва до 10-15 см дълбочина, което налага по-често поливане. Изискванията към влага в почвата зависят и от размера на хранителната площ, поради което тези култури се нуждаят от повече влага, тъй като се засяват по-нагъсто. Зелето притежава голяма изпарителна повърхност, и понеже корените му се развиват бавно, при най-малко засушаване растенията страдат. Ето защо, за осигуряване на високи и качествени добиви зелето изисква редовен воден режим. Това се постига с поливане поне 1 път в седмицата. При формиране на зелките необходимостта от поливане се увеличава. При нашите условия ранното зеле изисква 5-7 поливки, а късното – 6-8.
Следващата група зеленчуци, които са взискателни към влагата са краставиците, тиквичките, доматите, пиперът и патладжанът. Краставиците изискват по-често поливане, защото корените, които се развиват сравнително бързо, остават плитки – на 5-20 см от повърхността на почвата. Те са много чувствителни към недостиг на въздушна и почвена влага. В такива случаи листата им пожълтяват, растежът на плодовете се забавя и те се вгорчават, растенията се поддават на болести и загиват.
У нас през горещите летни дни краставиците трябва да се поливат 1 -2 пъти в седмицата с хладка вода и предимно късно вечер. Доматите, пиперът и патладжанът отначало развиват бавно кореновата си система, но 3-4 седмици след засаждането корените им се разрастват встрани и на дълбочина, затова когато завържат плодове трябва да се овлажняват по-обилно. За доматите, в зависимост от типа на почвата и валежите, в началния период на развитието им (от засаждането до първата беритба) са необходими 1-2 поливки. По време на плододаването нуждата от вода силно нараства и е необходимо да се направят 4-6 поливки. На леките почви се полива по-често, а на тежките по-рядко – обикновено 1 път в седмицата (след беритбата). Кореновата система на пипера има по-слаба регенеративна способност.
Най-често пиперът загива поради грешки в поливането и затова е необходимо е да се знае следното:
първата поливка се прави след засаждането. Със следващите поливки не трябва да се бърза. Лекото завяхване в горещите часове на деня не е опасно. Растенията трябва да се наблюдават и само при много леки почви и висока температура трябва да се полеят няколко дни след първата поливка, при което се подсаждат и загиналите растения. Във всички останали случаи се изчаква възстановяване на кореновата система, което се изразява в постепенно потъмняване на върха на растението.
Едва тогава се прави втората поливка. До втората поливка пиперът не се прекопава, за да не се смущава възстановяването
на кореновата система. Отначало поливките са редки и умерени и след всяка почвата се разрохква. Нуждата от влага се увеличава
с настъпване на плододаването. След започване на беритбите се полива през 5-6 дни и поливките през вегетацията могат да бъдат
10-20. В никакъв случай не трябва да се стига до удавяне на растенията, тъй като те пожълтяват и боледуват.
Зеленчуците с по-малки изисквания към влагата са картофите, морковите, кромид лука, фасула, граха. Фасулът и грахът имат добре развита коренова система, но при засушливо време трябва да се поливат. Корените на морковите проникват до 120 см дълбочина, но при продължителни суши образуват нетрайни кореноплоди, поради което трябва да се поливат.
Най-малко взискателни към влагата са тиквите, дините и пъпешите. Кореновата им система се развива до 3-4 м в радиус, като при тиквите и пъпешите стига до 2,5 м дълбочина, а при дините – до 4,8 м, така че едно растение може да обхване с корените си около 20-30 м3 почва. Поради това те устояват добре на сушата, но при по-благоприятни условия на влажност, особено през първия период на растежа им, дават много по-високи.
