Орязват субсидиите за големите фермери след 2015 г. » Съвети в земеделието

май 18, 2021

Орязват субсидиите за големите фермери след 2015 г.

Въвеждането на прогресивно намаляване на субсидиите за най-големите стопанства, надбавка за първите 300 декара, заявени за подпомагане от всеки фермер, и схема за подпомагане на най-дребните производители. Такава концепция предлага министерството на земеделието за директните плащания до 2020 г. В схемите, по които ще се разпределят над 5 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) до 2020 г., ще има още по-високо финансиране за млади производители до 40-годишна възраст и за зелени дейности, което е изискване на Брюксел към всички държави.

Планът на министерството вече разбуни духовете в агросектора заради липсата на реална дискусия по него. От няколко земеделски организации съобщиха, че провежданите досега заседания на работните групи по темата са на практика формални и обявената концепция е едностранна и "обезсмисля напълно" дебатите със заинтересуваните страни. България има срок края на юли да изпрати в Брюксел идеите си за директните субсидии, като преди това те трябва да бъдат одобрени и от Министерския съвет.

 

 

Повече за малките, намаление за големите

 

От публикуваната концепция на земеделското министерство се вижда, че България смята да комбинира орязване на субсидиите за най-големите фермери и надбавка на тези за най-малките. За целта ще се въведе прогресивно намаление на ставката за стопанствата, получаващи над 150 хил. евро на година. Така за фермерите, които вземат между 150 хил. и 300 хил. евро на година, ще им се приспада по 5% от сумата, а тези със субсидия над 300 хил. евро – 10%. МЗХ е изчислило, че това ще засегне между 216 и 346 компании в България, като общата сума на "санкциите" ще бъде доста скромна – между 1.8 и 2.8 млн. евро годишно, които ще отидат в програмата за развитие на селските райони.

Интересното е, че България се спира на най-твърдия подход към големите стопанства. По принцип регламентът на Брюксел допуска орязването на сумите на най-големите да става и след приспадането от тях на разходи за заплати, данъци и осигуровки, свързани с наетите работници във фирмата, но МЗХ не желае да приложи подобна отстъпка. Обяснението е, че ефектът от това би бил малък (най-големите стопанства са от сектор зърнопроизводство и обикновено в тях няма голям брой служители), като този подход е свързан и с бюрократични процедури.

Намаление на субсидиите за най-големите се обвързва и с повишение на парите, които ще получават най-малките. Едното предложение е да се въведе т.нар. преразпределително плащане, което осигурява по-висока от средната субсидия за първите 300 дка, заявени за подпомагане. Така например през 2015 г. при средна субсидия между 28 и 30 лв. на декар всеки ще получи за първите си 300 обявени за подпомагане декари с по около 15 лв. повече. Най-голям смисъл от тази помощ има за отглеждането на плодове и зеленчуци, тъй като обикновено тези стопанства са с такава големина и на практика ще получат по-високата сума за всеки един декар. Пряк ефект от подобна мярка може да се окаже и повишение на рентата на земите в региони, където тя е по-ниска от предлаганата субсидия за декар.

От концепцията на МЗХ се вижда, че България се готви да приложи и обявената от председателя на ДПС Лютви Местан, но оспорвана от повечето земеделски сдружения схема за подпомагането на най-малките производители. При тази схема всеки, който обработва минимум 5 и максимум 50 дка земя, може да поиска фиксирана субсидия до максимум 1250 евро вместо всякакви други плащания, които трябва да получи. В настоящата концепция няма информация каква сума ще бъде получавана, ако се обработват например 5, 10 или 15 декара. В последните месеци срещу тази схема остро възразяват различни земеделски сдружения, като някои дори я обявиха за купуване на гласове. Причината е, че според бизнеса субсидията ще доведе до масово раздробяване на земята с цел получаването на средствата.

 

 

Надбавки за млади производители и зелени дейности

 

В концепцията е заложено въвеждането на по-висока от средната субсидия за млади земеделски производители до 40-годишна възраст, както и за зелени дейности. Тези схеми след 2015 г. трябва да се приложат задължително от всички държави. От предложението на земеделското министерство се вижда, че България няма да приложи възможността за прехвърляне на пари от директните субсидии на фермерите към програмата за развитие на селските райони или обратно, каквато възможност имат всички държави от ЕС. Официалният мотив за това е, че разпределението им е достатъчно балансирано.

Публикуваната във вторник следобед концепция на земеделското министерство се оказа поредният повод фермерските организации да обявяват, че важните за България решения се взимат на тъмно. Макар че от месеци заседават различни работни групи за директните плащания, досега част от тези предложения не са били представяни пред тях. Заради това асоциациите на зърнопроизводителите, българските животновъди, биопроизводителите, както и сдруженията на младите фермери и на малките семейни ферми обявиха, че документът е едностранно предложен от министерството и обезсмисля досегашните дебати с неправителствения сектор.

 

За автора

Сродни публикации