Няма да позволим изкуствено раздробяване на земи заради европарите » Съвети в земеделието

ноември 29, 2021

Няма да позволим изкуствено раздробяване на земи заради европарите

Проф. д.с.н. Димитър Греков е министър на земеделието и храните в 89-ото българско правителство. Той е роден на 22 януари 1958 г. в гр. Любимец, Хасковско. Завършил е Висшия селскостопански институт (днес Аграрен университет) в Пловдив. През 1999 г. е избран за декан на Агрономическия факултет в Аграрния университет. Ръководи факултета 2 мандата. През 2007-2013 г. е ректор на Аграрния университет.

 

 

– Министър Греков, какъв е размерът на пустеещата земя у нас и има ли шанс парцелите с неясна собственост да бъдат предоставени на държавата или на съответната община?

 

– Говорим за така наречените "бели петна", които са около 1.060 милиона декара. Те са два вида. Част от тях са с много собственици, които не могат да си уредят положението. Другата част са с неизяснени собственици. В никакъв случай, искам да го кажа категорично, не може да става въпрос за национализиране или за отнемане по какъвто и да е начин на тези земи. По-скоро искаме да установим кои са собствениците им, за да може да се реши тяхното земеползване.

Ние виждаме, че в последните десет години тези площи постоянно намаляват. Но земя не бива да пустее. Затова трябва да направим задълбочен анализ – как да се узакони ползването на тези земи и как да бъде уредена собствеността. Това е въпрос, който досега е бил пропускан, макар че според мен е трябвало да бъде решен в края на 90-те години на миналия век. Така щяхме да избегнем разпокъсаността на земята, защото сега средният парцел е 5.5 декара. До края на май министерството ще сформира експертна група, която да работи върху комасацията. Трябва да намерим вариант или земята да се обработва, или да се отдава под наем. Но трябва да се говори за по-дългосрочно отдаване, защото новата Програма за развитие на селските райони изисква да се спазва сеитбооборотът.

 

– Това означава ли, че ще се предвидят наказателни мерки или данък за непотърсена и пустееща земя?

 

– Европейският съюз поддържа мнението, че не трябва да има санкции, които да са свързани с ползване на земята. Но в Европа този проблем е решен отдавна, там няма неизяснена собственост. Затова ние трябва да предприемем наши мерки, с които да ускорим процеса на легитимиране на тези "бели петна" и да можем един път завинаги да създадем регистър на земята и на собствениците. Така че ще се търсят възможности, естествено не по грубия начин, тези хора да бъдат санкционирани.

 

– Какви са възможностите, които не са в разрез с европейските регламенти?

 

– Аз мисля, че няма незаинтересован човек, който да не си потърси собственост. Въпросът е на организираност и на компетентност, дори и на собствениците, да съберат съответните подписи и съгласия, за да може някой да ги представлява. Сега те като собственици на част от тази земя не получават никакъв доход. Ако неяснотите се изчистят, ще могат да получават допълнителен доход. Мерките, които могат да се вземат, най-вече са в ръцете на собствениците. Навярно ще бъдат необходими и законови промени. Вероятно юристите ще предложат такива промени, с които да не изглежда, че се отнема земя, или се налагат глоби и санкции. По-скоро искаме хората да си потърсят собствеността. Сега немалко от тази земя се ползва незаконно. Голяма част от нея е дадена чрез общините. Хората, които я обработват, знаят, че тази площ е на човек, който не я е потърсил, орат я, получават продукция и се облагодетелстват, а реално собствениците не получават нищо.

Недопустимо е въпросът за земеползването да стои нерешен вече 23-24 години. Затова не приемам упреците към сегашното правителство и сегашното ръководство на министерството, че не сме направили нищо. Това е трябвало да стане преди над 20 години. В тази връзка мисля, че решаващо значение ще има и агенцията за земята, която ще създадем. Тя вече ще има функции, които са свързани с продажбите на земя.

 

– Но нали сега парите от отдаването на "белите петна" остават в общините и ако се явят собствениците, те могат да си ги получат?

 

– Да. Има законов срок, в който общините, които отдават земите под наем, са задължени да съхраняват тези средства, за да могат да ги върнат на собствениците.

 

– А ако собствениците не ги потърсят, парите остават в бюджета на общината.

 

– Да. Но това не са толкова много средства. Миналата година са били отдадени 1.2 милиона декара, обаче са ги платили около 80% от арендаторите. Това също е проблем – наемаш, но не плащаш. И също трябва да се реши законово. Тази година "белите петна" са намалели – те вече са 1.06 милиона декара. Увеличава се и заплащането. Все повече хора плащат за "белите петна", защото това е реален начин да си узакони ползването на тези земи.

 

– Колко са средствата от наемането на тези парцели?

 

– Около 15-16 милиона лева.

 

– А колко от тях са потърсени от собствениците?

 

– За отделните общини е различно, но не повече от една трета. Доста собственици реално нямат право да ги потърсят, когато са много голям брой наследници. Но нали именно за това говорим – да си уредят собствеността, защото е изключително важно, за да се урегулира и земеустройственият план.

 

– Ще бъде ли 2014 година нулева за биопроизводителите за средства от еврофондовете?

 

– Тези, които са с изтекъл ангажимент – около 270 производители, ще имат възможност да си удължат срока с още една година. Така че те няма да бъдат засегнати. Проблемът е, че няма да могат да се ангажират нови биопроизводители, но те са малък брой.

 

– По информация от сертифициращите фирми има около нови 1000 биопроизводители, които са искали през тази година да кандидатстват за първи път.

 

– Никой реално не знае броя им.

 

– Доскоро се обсъждаше идея през септември да се отвори прием за нови биопроизводители.

 

– Не искам да заблуждаваме бенефициентите. Няма как да стане, защото програмата не е стартирала. Най-важното е, че тези, на които им е изтекъл срокът и които са утвърдени биопроизводители, ще продължат да работят още една година.

 

– Кога ще могат да подават документи?

 

– След излизането на Наредба 11, която трябва да бъде публикувана тези дни.

 

– Появиха се съмнения, че някои от големите собственици на земя могат да я раздробят на по-малки парцели, да създадат допълнителни фирми, за да се облагодетелстват при новата схема на преразпределителните плащания. Всички първи 300 декара от едно стопанство ще получат по 45 лв. за декар, а за останалите над тях – по 30. Как министерството ще предотврати такава възможност?

 

– Като приемем 2011-а за референтна година. И да си прави някой такива сметки, вече е късно. Който е успял – успял. Нашата цел е да се подпомогнат малките земеделски производители. Може би ще ни упрекнат, че от уедрено земеделие се връщаме отново към дребните земеделски производители. Вижте, един зърнопроизводител не може да забогатее с 50 декара, докато от зеленчукопроизводство или трайни насаждения може да се печели значително повече. С 50 декара овощни градини можеш много добре да живееш. Всички тези производства са свързани с много ръчни операции, което позволява по-голяма ангажираност на работна ръка. За нас в момента е важно да намалим безработицата в селата, да има повече производства, които са по-трудоемки.

 

– Доста се говори как с пари от Програмата за развитие на селските райони са купувани луксозни автомобили и яхти, вместо да се подпомагат реално младите фермери.

 

– Това повече няма да се случва. Взели сме решение сумата за купуване на превозни средства да бъде до 47 хиляди лева. С тези пари не можеш да си купиш хеликоптер. По-скоро ще си вземеш превозно средство, което да помага за развиването на селския туризъм.

Колкото до младите фермери, целта ни е да тръгнат повече и разнообразни производства. Въпросът е да се открои кое работи в различните райони на страната. Затова ни се искаше тази мярка да обхване по-голям кръг от хора, искаше ни се средствата да бъдат повече. Но, за съжаление, ще останат на същите нива. Все пак целта на тази мярка е само да се даде старт на младите фермери, а по-нататък да се търсят други възможности. Въпросът е на хората да им се създаде апетит за това, че земеделието в страната ни е благоприятен отрасъл и от него може да се печели. Аз съм убеден, че с 25 хиляди евро един млад фермер не може дълго време да живее. Но той ще си направи равносметката – възможно ли да се занимава със земеделие, има ли познанията, печеливш ли е отрасълът.

 

За автора

Сродни публикации