(НЕ)ефективната политика на МЗХГ за биологично земеделие » Съвети в земеделието

ноември 15, 2019

(НЕ)ефективната политика на МЗХГ за биологично земеделие

Акценти

  • Едноличните решения без допитване до бранша не могат да водят сектора в правилната посока

От днес, 19 август, трябва да стартира въвеждането на данни в новия БИО регистър на МЗХГ.

Съгласно ЗПООПЗПЕС (Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз) МЗХГ трябва да поддържа регистър, в който да се вписва информация за всеки производител, преработвател и търговец на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин. В него контролиращите лица за биологично производство въвеждат информация за своите оператори, направените проверки, наложените санкции, прикачват документ и вписват още много друга информация.

За тези, които не са запознати, контролиращите лица са български или чуждестранни компании, на които Министъра дава право да осъществяват официален контрол. Към момента в България има 14 такива компании. Те работят със собствен персонал и ресурси, като постоянно се отчитат пред ведомството. Подлежат на ежегоден контрол и естествено при пропуски биват санкционирани. И докато по нормативна база винаги е трябвало да се работи по този начин, доскоро нещата стояха доста по-различно.

До преди няколко години контролът беше откровено казано повърхностен.

Много от компаниите не знаеха какво точно правят или ако знаеха, умело се възползваха от знанието си и работеха за натрупването на капитал. Проблеми обаче нямаше, защото субсидиите за операторите си течаха, а Министерството на земеделието и храните тогава беше на страната на тези, които не знаеха какво точно правят.

В този случай максимата „много хубаво не е на хубаво“ се оказа вярна. През есента на 2015 г. Европейската комисия (ЕК) дойде на одит в България. Целта на проверката бяха системите за контрол на биологичното производство и етикетирането на биологични продукти. В периода от 16 до 27 ноември ЕК видя това, което не трябваше да се показва или по друг начин казано – некомпетентност.

В отговор на многото отрицателни констатации, нашето министерство изготви строг екшън план, с който заяви, че всичко ще се оправи. Дадоха се много обещания, едно от които беше, че ще се направи изцяло нов, истински, работещ БИО регистър. Преди 4 години.

Но като ярък пример за типично българска работа, бурята мина, служителите се успокоиха и всичко продължи по старо му. От време на време някой се сещаше, че нещо трябва да се прави и решаваше да опита. Проблемите обаче явно бяха трудни за решаване, защото от 2015 досега се смениха много от кадрите в МЗХГ. Отиваха си началници на отдела за биологично производство, отиваха си директори на дирекцията, към която е отдела, отидоха си и много от експертите.

Междувременно страната ни имаше още два одита в областта на биологичното производство и подпомагането на биологичните производители. Единият беше от Европейска сметна палата,  а другия от Българска сметна палата. Макар и с малко по-различни цели на проверка, констатациите в общи линии се припокриваха и отново цялостното заключение беше, че хората много много не знаят какво правят или просто не ги интересува.

Времето обаче минаваше и на работа дойдоха нови, амбициозни кадри. Те решиха, че ще сложат край на хаоса и ще вкарат всичко в ред!

Така се роди и Наредба №5 от 3 септември 2018 г. Наредбата беше обнародвана в Държавен вестник на 11 септември и влезе в сила на 12 ноември. Преди да влезе в сила обаче беше изменена, на 9 ноември. Около приемането й имаше голямо недоволство, хората правеха работни срещи, мърмореха, протестираха. Дори излъчваха на живо в социалните мрежи работна среща с началник на кабинета на министъра, заместник министър, директор дирекция и други служители на ведомството. А излъчването приличаше по-скоро на цирк, отколкото на работна среща – много викане и празни обещания. Накрая обаче успяха да си издействат промяна. Този път не само в наредбата. Успяха да свалят и Министъра на земеделието, храните и горите – Румен Порожанов. Въпреки оставката на министър Порожанов, проблемът с Наредба №5 все още не е решен. Все още има редица недомислици в нея, които трябва да бъдат поправени.

Проблемите не са един или два.

Проблем е и БИО регистъра. Затова дойде и неговия час да бъде променен, или по-точно – сменен. След години работа (най-после) ще заработи изцяло нов регистър на производителите, преработвателите и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин. Информацията, която се очаква да се въвежда в него е абсурдно много и не бихме искали да отегчаваме четящите с излишно изброяване.

Длъжни сме обаче да споделим за изненадата, която МЗХГ готви на производителите, преработвателите и търговците. Съгласно ЗПООПЗПЕС всеки от операторите ще трябва да потвърждава въведената за него информация от контролиращото лице. Ще трябва да потвърждава и направените промени, без значение какви са те. Без значение дали са добавени 200 нови парцела или са махнати кавичките от улицата, която е дал за свой адрес. За да се държи всичко изкъсо, ще се спазва срок. 10-дневен срок. А който не спазва – санкция. За тези, които се интересуват, ще се налагат глоби в размер от 100 до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.

Говорейки за регистър с лични данни няма как да не помислим и за сигурността на личните данни. Този път МЗХГ са с една крачка напред!

Всеки оператор ще потвърждава данните си с ПИК или КЕП. Сигурно с такива мерки за сигурност БИО регистъра няма да последва съдбата на Търговския регистър или базите данни на НАП… Но нека не се отклоняваме от темата.

В днешно време би трябвало повечето хора да знаят какво е ПИК и КЕП, но за да не стават грешки: ПИК е Персонален идентификационен код (издава се от НАП), а КЕП е Квалифициран електронен подпис.

Сигурно хората на село нямат представа какво е ПИК и КЕП, но да се оправят. Като не знаят, след първата глоба ще се научат. В крайна сметка човек се учи докато е жив!

Миналата седмица потърсихме отговор на въпроса „Пречат ли любителите пчелари на професионалистите?“. Материалът трябваше да обърне внимание на проблеми, които влияят негативно на пчеларството. Така и стана. Може би сега е редно да зададем въпроса: „Пречи ли МЗХГ на биологичното земеделие в България?“. Надяваме се, че тогава хората ще реагират по начина, по който реагираха пчеларите. Надяваме се, че тогава МЗХГ ще послуша мнението на хората, нефилтрирано и автентично. Колкото до нашите очаквания – много от хората категорично ще махнат скобите от заглавието, запазвайки главните букви. Дано само и Европейската комисия не ги махне когато дойде отново на проверка в края на тази година.

 

За автора

Сродни публикации