Накъде отива българското земеделие » Съвети в земеделието

октомври 26, 2020

Накъде отива българското земеделие

Акценти

  • От години вече си личи липсата на единна визия и стратегия за развитие на селското стопанство у нас

Трябва да се очертае ясна стратегия за развитие, а не да се следва посоката на субсидиите.

Селското стопанство у нас се развива до голяма степен благодарение на европейското финансиране по различни схеми и мерки. В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) е предвидено страната ни да получи дори малко повече средства от очакваното. С тяхна помощ следва да се подпомогне неговото по-устойчиво и усилено развитие.

Паралелно с това е необходимо да се постигне консенсус относно бъдещето на селското стопанство. Не трябва да се допуска задълбочаване на проблемите между отделните групи  стопани както е сега между зърнопроизводителите и пчеларите. Общата посока и стремеж за развитие трябва да бъдат подкрепяни от всички и за целта не трябва фермерите да си пречат едни на други.

От години вече си личи липсата на единна визия и стратегия за развитие на селското стопанство у нас. Според експерти именно това възпрепятства постигането на желаните резултати и успехи. Към момента усилено се работи именно в тази насока, за да се изготви стратегическия план на страната. Всяка държава от ЕС има за цел да подготви такъв съобразно особеностите, нуждите и целите си за бъдещо развитие. Предвидено е да бъдат следени точното изпълнението и постигането им, защото в противен случай ще бъдат налагани и санкции.

Към момента е необходимо да се обърне внимание на начините за увеличаване на доходите на стопаните. Това може да се случи, ако все повече производството се насочва и към ЕС. Така родните стопани ще си осигурят повече и по-високи приходи, устойчиво развитие и по-широк пазар. Така по-лесно ще могат и да влагат средства в стопанствата си, за да ги развиват и модернизират.

Докога субсидиите ще диктуват развитието на селското стопанство?

Друг основен проблем, които се наблюдава през годините, е свързан основно с финансирането и продукцията, за която се отпускат средства. Когато субсидиите са конкретно за дадена култура много от стопаните се преориентират и я избират, за да получат повече средства и да използват шанса за развитие и реализиране на продукция. Лошото в случая е, че обемите от съответните култури, които започват да се предлагат на пазара стават твърде големи и цените  започват да падат заради повишеното предлагане. Това залитане в зависимост от насоката на субсидиране е проблем за очертаването на ясна стратегия за бъдещото развитие на земеделието. В един момент се оказва, че финансовото подпомагане диктува така да се каже модата, налага какво да се предлага в повече и кой да бъде стимулиран.

Така дори се задълбочават трудностите за останалите стопани, тези, които не желаят да сменят производството. Те се изправят пред редица предизвикателства, борейки се с чуждестранните конкуренти на пазара. Подобно развитие на селското стопанство трябва да бъде преустановено именно с изготвянето и одобрението на Стратегическите планов и бъдещата ОСП.

 

Сродни публикации