В България 72.3% от управителите в земеделието са с основно образование през 2016 г., посочва Анализът на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.
Той е изготвен от Института по аграрна икономка към Селскостопанска академия. SWOT анализът беше представен за първи път на дискусията с бранша за ОСП 2021-2027 г.
Статистиката сочи, че 10 години по-рано 85% от управителите в сектора са с основно образование, като в тази категория влизат и по-ниско от основно и прогимназиално образвование. Този факт сам по себе си е положителен сигнал за редуциране на неквалифицираната земеделска заетост. Въпреки това, обстоятелството, че близо една трета от всички мениджъри остават без никаква квалификационна подготовка показва, че този проблем продължава да стои с особена острота работната сила в отрасъла, отчитат анализаторите.
В страните-членки на ЕС средно 54% от управителите са с на-ниска степен на квалификация. В България това са едва 2.4% от мениджърите, докато за страните членки този процент е 6.6%.
Тенденцията за намаляване на работната ръка в отрасъла е характерна за почти всички европейски страни, но темпът и причините за този феномен в отделните страни е различен. В България той е близо 2,4 пъти по-висок от средния темп за ЕС-27 и е един от най-високите в ЕС. Влагащите труд в земеделието за 10 години намаляват повече от половината. През 2016 г. техният брой е 439 736 души.
Основните изводи на анализа са:
- ниска производителност на труда, изостваща от тази в ЕС.
- Ниска е степента на привлекателност на условията на труд в отрасъла и на живот в селските райони. В България остава ниско развнището на механзиация и автоматизация на производството.
- Относително ниско е нивото на земеделските доходи, особено без субсидии.
- Ограничен е достъпа до кредити на земеделските стопани, липсва достатъчно собствен капитал.
- За трайното и устойчиво развитие на младите стопани положително влияние имат специфичните мерки, по-силно изразено при емстните и потомствени фермери.
- Интересът на младите фермери се увеличава сравнително с по-добър темп отколкото в Европа. Запазва се интереса на младите към зърнопроизводството и другите полски култури и сериозно се повишава интереса да се занимават с трайни насаждения и зеленчукопроизводство.
