Над 100 опасни плевела конкурират пшеницата и ечемика » Съвети в земеделието

юли 04, 2020

Над 100 опасни плевела конкурират пшеницата и ечемика

Акценти

  • Техниката за внасяне на хербицидите трябва да бъде изправна

Борбата с плевелите при пшеницата и ечемика заема важно място в технологията за отглеждане на есенно-житните култури. Тя гарантира получаване на високи добиви и качествено зърно.

Разнообразието от плевели в посевите от пшеница и ечемик е голямо. Видовете, които ги заплевеляват са над 100. Основно в посевите с пшеница и ечемик се срещат:

  • – зимно-пролетните плевели – подрумче, лайка, ралица, див мак, синя метличина, едроцветна глушина;
  • – от ранно пролетните се развиват полският синап, дивият овес, лепката, колендрото, секирчето;
  • – от ефемерите голямо разпространение имат бръшлянолистното великденче и звездицата.

От многогодишните плевелни видове напоследък са проблемни паламидата, поветицата /кореновоиздънкови/ и коренищните – пълзящ пирей, троскот, балур. През последните години значително се увеличиха площите с пшеница и ечемик, заплевелени с див овес.

Заплевеляването на посевите преди началото на „вретенене“ има голямо значение при формирането на добива. При наличие на плевели през този период посевите се прореждат и се създават условия за вторично заплевеляване. В гъстите и добре развити посеви няма заплевеляване. Причината е, че културните растения са конкурентно способни. Те бързо закриват почвената повърхност. Така не позволяват на редица видове плевели, особено по-светлолюбиви, да се развиват.

Заплевеляването на пшеницата и ечемика се увеличава при монокултурното им отглеждане.

По тази причина при редуване с окопни култури този проблем намира решение. Освен това много ранната сеитба /преди 20-ти IX/ или късната /след 20-ти X/ създават условия за заплевеляване, а при средна степен на заплевеляване добивите от пшеница и ечемик намаляват от 15 до 25%. И не само това, много от плевелните видове са гостоприемници на неприятели – телени, сиви, лъжетелени червеи и болести – вирусни, гъбни – черна стъблена ръжда, кафява листна ръжда, ленточна болест и др.

Необходимостта от третиране на есенно-житните посеви може да се прецени, като площите се обходят и се установи степента на заплевеляване и видовия състав. При затопляне на времето, когато се възобновява вегетацията на житните култури може да се пристъпи към третиране, като се подбере най-подходящият хербицид и точният момент на приложението му. Техниката за внасяне на хербицидите трябва да бъде изправна, да се замери колко литра на декар работен разтвор изпръсква пръскачката, за да се сложи необходимото количество препарат. Освен това третирането трябва да се провежда при тихо време, за да не се отнася разтворът към други култури, които са чувствителни към използваните хербициди.

 

Сродни публикации