Мастити » Съвети в земеделието

Мастити

Какво е мастит и кои са причините за появата му?

Маститът е специфично заболяване на високопродуктивните крави и представлява възпаление на млечната жлеза. Той може да се прояви като субклиничен /скрит/ без външно забележими симптоми на болестта и като клиничен /явен/ с видими признаци /оттичане или втвърдяване на заболялата четвъртина на вимето промяна в млякото и т.н./.

Възпалението е реакция на организма към въздействия, предизвикващи възпаления, например бактерии и техните отрови /токсини/, удар, натиск, топлина, студ и други.

Как протича възпалението?

В началния стадий се нарушава кръвообращението на засегнатата област, в резултат на което се влошава снабдяването на клетките с кислород, хранителни вещества и ензими. Натрупването на отровни продукти от обмяната на веществата уврежда или унищожава клетките и тъканите. Вследствие на нарушената кръвна циркулация от кръвта се отделят клетъчни съставни части, които в началото са течни. Струпването на течност в тъканите се обозначава като едем, оток.

В резултат на тези процеси засегнатата тъкан се разгражда и се заменя от съединителна тъкан, която е здрава, груба и не може нито да замени, нито да поеме функциите на жлезистата тъкан на вимето. Натрупването й е причина за втвърдяването, за образуването на възли, за запушването на млечните каналчета, а оттам и за намаляването на млечността.

Възпалението може да се разпознае по следните симптоми: зачервяване, оток, болезненост, повишена температура, нарушена функция на заболялото виме и други. В зависимост от силата на вредните за здравето въздействия, от тяхната продължителност и от реакцията на организма възпаленията протичат различно.

Снимка 1 – Причинителите на мастита преодоляват канала на вимето, нахлуват в жлезистата тъкан и там се размножават. Това е най-честата причина за заболяването

Снимка 2 –Пренасяне на причинителите на мастита при доене

Маститът възниква под влияние на много и съвсем различни фактори /животно, околна среда, причинител/. Ако вредното им влияние влоши защитните сили на организма, млечната жлеза става чувствителна към различни заболявания. В борбата с причината на заболяването животното може да реагира, като използва: наследствено обусловения си или придобития си имунитет след прекарана болест. Като цяло имунитетът на млечната жлеза е ограничен. Това обяснява защо опитите за създаване на имунитет досега не са протичали задоволително.

Причинителите на болестта преминават през млечните каналчета на вимето, нахлуват в жлезистата тъкан и там се размножават. Всяко животно проявява различна съпротивителната сила, която не е абсолютна и се променя с времето. Причините за различната съпротивителна сила са:

  • следродилни усложнения, възпаление на матката, стомашно-чревни разстройства, възпаление на копитата и т.н;
  • в напреднала възраст пораженията са по-големи и възможността за лечение е по-ограничена. Честотата на инфекцията се увеличава с напредване на възрастта;
  • провисналото виме означава повишена опасност от инфекции, наранявания и по-голям риск от мастит;
  • допълнителните цицки са резервоар за причинителите на болестта и повишават риска от инфекция;
  • заболяванията на кожата на вимето – шарката, екземата, брадавиците и т.н., обуславят лошо млекоотдаване и също повишават риска;
  • през първите и през последните седмици на лактацията и през първите седмици на сухостойния период животните са с повишено предразположение към заболяването;
  • смущенията в обмяната на веществата, неправилното хранене, отслабването на общата съпротивителна сила благоприятстват появата на мастит;

Заразяването може да стане чрез:

  • директно навлизане на мляко, съдържащо бактерии, от заразената /инфектирана/ четвъртина, предимно при сляпо доене;
  • навлизане и развитие на бактерии през каналчетата на вимето в периодите между доенията и по време на сухостойния период. Повечето от инфекциите са именно по време на този период.

Най-важният източник на причинителите на болестта е инфектираната млечна жлеза – от многократно използвана кърпа за виме, от ръцете на дояча, от млечните съдове и от сляпото доене. Инфекцията може да стане и след контакт с бактерии от местата за лежане, сламата или по други пътища, например чрез насекоми /мухи, комари и други/.

Рискът от инфекция се определя от броя и вида на болестотворните микроби, от честотата на контакта на млечната жлеза с причинителите, от способността на бактериите да заразяват и от защитните сили на вимето.

Грешките в доенето, неизправният доилен апарат, лошото хранене, недостатъчните грижи/, които водят към отслабване на защитните сили на вимето, благоприятстват инфекцията. Нараняванията на вимето и каналчетата и лошата хигиена спомагат за увеличаване на риска от заболяването.

На инфекцията на вимето организмът отговаря със защитни реакции, например чрез увеличено снабдяване с левкоцити /бели кръвни телца/, които са способни да уловят и да унищожат причинителите. Под влияние на защитните реакции на организма може да се унищожават причинителите на болестта и това нормализира здравословното състояние на кравата. Ако вимето е със слаби защитни реакции, причинителите продължават да се развиват, предизвикват субклиничен или клиничен мастит, което непрекъснато увеличава клетъчното съдържание в млякото. След като специалист-ветеринарен лекар установи заболяването, започва лечението на мастита.

 

Свързани новини