Акценти
- Гъбата шийтаке може да се произвежда и в оранжерии
Култивиране на шийтаке
Гъбата шийтаке (Lentinula edodes) е позната на човечеството повече от две хилядолетия. С чудесния си, леко „пикантен“ аромат тя е много търсена и ценена гъба не само в родината си – Азия, но и в останалата част на света, фактът, че е и една от най-лечебните гъби, известни до момента, я прави изключително перспективен вид за култивиране у нас. В България шийтаке не се среща в естествени условия.
Изходен материал
Изборът на подходящ дървесен вид е първата стъпка и основна предпоставка за успешното култивиране. В естествени условия гъбата шийтаке расте върху червен американски дъб, бял дъб, кестен, габър, елша, трепетлика, топола, бук, бреза и орех. Въпреки това, най-добри резултати се постигат върху дъбовете от групата на белия дъб (Quercus alba L) и Quercus stellata Wangenh, както и от вида Liquidambar styraciflua L.
У нас при култивирането на шийтаке е най-целесъобразно да се ползва дъбът. Необходимо е пъновете да са отрязани от живи дървета, без загнивания. По време на добиването им е важно да не се наранява външният слой, съдържащ кора. Избират се пънове с диаметър 8-15 см и дължина 1-1.5 м, че при необходимост да е възможно преместване и други манипулации. Изборът на диаметъра е от голяма важност. Пънове с диаметър по-малък от 8 см изсъхват или изгниват твърде бързо, въпреки че биха произвели гъби за по-кратък период. При пъновете с диаметър по-голям от 15 см е необходимо повече време за производството на първата реколта, изискват по-голямо количество мицел и има твърде голям риск от поява на конкурираща микрофлора. Много гъбопроизводители добиват пънове и заразяват с мицел възможно най-скоро, за да се използва предимството на високото съдържание на влага в дървесината. Обикновено заразяването се извършва до 2 седмици след добиването.
