Консумираме ли естествени храни » Съвети в земеделието

октомври 25, 2020

Консумираме ли естествени храни

Акценти

  • Генетично модифицираните храни сами по себе си не са забранени в ЕС

Според специалистите по генно инженерство всички продукти са плод на мутация.

С всеки изминал ден нуждите от храна на населението по света растат. Така възникват и новите методи за генно инженерство. Голяма част от плодовете и зеленчуците, които консумираме днес са именно резултат от целенасочена човешка намеса. Тя е породена от нуждата да се задоволяват все по-големите ни хранителни потребности.

Още от 30-те години на миналия век генното инженерство позволява по-ефективни възможности за размножаване на растенията. Въпреки това, дори и да не е вредно за човека, много хора са против него и генната мутация.

Специалистите споделят мнението, че заклеймяването на генните модификации би лишило човечеството от много нови възможности. Работата на експертите напоследък е насочена предимно към възможностите за увеличаване добивите на плодове и зеленчуци. Така ще се осигурят необходимите количества за задоволяване на растящите потребности от храна. Възниква обаче и съмнението, че генетично модифицираните организми (ГМО) могат да окажат отрицателно въздействие върху околната среда.

Какво се случва в ЕС?

През юли 2018 г. започна и дебатът относно „редактирането на гени CRISPR / Cas9“. Техниката се счита за сравнително проста и икономична. Благодарение на нея растенията могат да бъдат по-устойчиви на атмосферни условия, бактерии, определени видове гъбички и хербициди, а могат да се превърнат и в по-здравословна храна за хората.

Според решението на Европейския съд, този метод трябва да бъде обозначен като генетична манипулация. Поради това растенията, които се отглеждат по този начин, не могат да бъдат продавани в целия ЕС без разрешение и подходящ етикет.

Интересното е, че генетично модифицираните храни сами по себе си не са забранени в ЕС. Те трябва да минат проверка от Европейската агенция за безопасност на храните (ЕОБХ) и да бъдат одобрени от държавите-членки.

В списъка на храните, които по принцип са разрешени в целия ЕС попадат много видове царевица, рапица, памук, соя и захарно цвекло.

Чрез мутагенеза семената се изменят в резултат на химическа баня или ядрено облъчване. Така те се превръщат в най-подходящите и чисти мутирали семена, които са в основата на голяма част от днешните храни. Любопитното е, че пшеницата, която се използва за производството на макаронени изделия е имено плод на мутагенеза. Такава е ситуацията и с дрождите, от които се произвежда бира. Според специалисти по генетика ние не ядем никаква естествена храна, защото в свободна и естествена среда тези растения не биха могли да оцелеят.

Разнопосочни са мненията относно метода CRISPR за редактиране на гени.

Според изследване на Американската национална академия на науките, проведено през 2016 г., фермерите са  по-малко склонни да използват инсектициди при отглеждането на генетично модифицирани растения.

От друга страна, те използват повече продукти за растителна защита и заради това плевелите стават устойчиви на хербициди.

протеинови култури

Въпреки разногласията всички експерти са съгласни, че дебатът относно генетичните манипулации трябва да се промени. Лошата му репутация не е в съответствие с времето, в което вече търсим нови възможности.

Ако трябва да бъдем честни досега са се отглеждали голям брой модифицирани храни. Колкото повече растат възможностите на генното инженерство, толкова по-необходим става консенсусът по въпроса за това, какво трябва и можем да консумираме.

 

Сродни публикации