Кой срина цената на българския пчелен мед » Съвети в земеделието

октомври 20, 2019

Кой срина цената на българския пчелен мед

Акценти

  • Крайно време е българските преработватели да започнат да мислят трезво, защо трябва да има сектор пчеларство, който да генерира български пчелен мед

След изминалата година много пчелари очакваха 2019 да е тежка. В началото на тазгодишния сезон се коментираше, че добивите ще бъдат ниски, изупните цени също. Едва ли обаче много от пчеларите са очаквали чак такова развитие на сезона. Някои от производителите успяха да наваксат с количествата добит пчелен мед, други поне се доближиха до приемливи за тях добиви. Това надали щеше да е чак такъв проблем, ако изкупната цена беше добра. Тя обаче е далеч от добра, далеч е и от приемлива. Докато миналата година много от пчеларите бяха недоволни, сега много от пчеларите са отчаяни. Много от тях обмислят да се откажат изцяло от пчеларството, защото изкупните цени достигат стойности, които граничат с подигравка. Подигравка с труда им, подигравка с качествената продукция.

Нещата обаче не винаги са били такива. Не е толкова далеко 2017 година, когато цената на българския пчелен мед вървеше нагоре, когато се появи ценова диференциация между конвенционален и биологичен пчелен мед. Затова решихме да проверим какво толкова се промени от тогава до сега. Какво толкова се случи, за да се срине толкова изкупната цена на българския пчелен мед. Официалните статистически данни от Евростат не подсказват за очевадни причини. Затова потърсихме мнението на нашия вече редовен коментатор – Калоян Кисов. Ето какво коментира той пред „Съвети в земеделието“:

Г-н Кисов, какво толкова се промени от 2017 насам, за да няблюдаваме вече втора година срив на цените на българския пчелен мед?

2017 година беше добра за пчеларството. Смея да твърдя че беше година с добър добив, лесно се отглеждаха пчелните семейства, в смисъл нямаше перипетии с пашите и с климатичните условия. 2018 сектор пчеларство се разбушува. 2018 започна изключително рязко като пчеларска дейност, след това се случиха няколко катаклизми на управленско ниво за българското пчеларство. Наясно сме, че доста от преработвателите не успяха да си развият изкупните пазари на българския пчелен мед, наясно сме, че излезе информация до ЕК относно биологичното пчеларство, което не мисля, че беше особено честно да се прави по този начин. С това се очерни българското пчеларство.

Очернянето ли причини срива на изкупните цени на българския пчелен мед?

Това повлиява, да кажем, на 80% върху пазарите на българския пчелен мед. С това повлияване се направи изключително добра услуга на всички наши конкуренти от Европа. Защото ние като производители сме и конкуренти. А нашите конкуренти, смея да твърдя, имат добри пазари заради нас. За това обаче не са виновни българските пчелари, а са виновни българските преработватели. Ето тук е проблема в момента, че пчеларите не могат да повлияят на пазарите на мед навън, защото там основните играчи са преработвателите. А българските преработватели явно искат да защитават само своите собствени частни интереси. От което страдаме ние, производителите. Така че не е причина само съответното писмо. Вина имат частично и самите пчелари, защото знаем в последно време навлизат субстанции, които не са одобрени, не са разрешени, а те излизат в пробите на българските медове. Така че тук трябва да се замислят както преработвателите, така и производителите, как да повишат цената си с качество.

След всички проблеми, как върви годината за пчеларите до момента?

В момента интересното е, че по последна информация българският мед върви нагоре като цени. Дори на територията на страната. От 4 лева, вече се чуват цени, които станаха 4,20 лв. Цени, които станаха 4,50 – 4,60 лв. А вече се чува и цена от 4,80 лв от различни изкупвачи. Говорим за конвенционален мед. Това означава, че в наближаващите месеци може да достигнем и цени, каквито не сме имали в последните три години. Дефицитът на пазара ще реши проблема с цената и конкуренцията ще стане между изкупвачите, а не между пчеларите. Ние трябва да изключим конкуренцията между пчеларите, защото тя е абсолютно безсмислена. Трябва да оставим конкуренцията за преработвателите и те да се конкурират с цени.

Повишението на цената означава ли, че секторът върви в положителна посока?

Не. Повишението на цената означава единствено че пчеларите просто ще имат малко повече пари. Вдигането на цената е просто защото няма достатъчно продукция. Затова се вдига цената. Просто няма продукция. А и много от хората просто не продават. Благодарение на това, което си говорим с колегите. Благодарение на това, което се говори в медиите, пчеларите започнаха да осъзнават, че продавайки на ниска цена, не могат да издържат в производството. Следователно не могат да си плащат разходите. Затова с времето хората осъзнават, че не могат да работят за без пари.

От няколко дни се говори за протести. Смятате ли, че един протест може да помогне за решаването на проблемите в сектора?

В момента един протест може би ще обере инерцията от недоволстовото и желанието на хората да променят нещо. Но един неконтролиран протест без ясни виждания и искания спрямо държавната администрация и подобряване на средата, в която трябва да работим, ще доведе до едно безсмислено извеждане на хората извън комфортната им зона за кратко. И всичко ще премине за три дни, както и се очаква. В интерес на истината до ден днешен българските пчелари нямат глобален, масов протест, с който да постигнат нещо ефективно и голямо. Това ни е проблем. Това ни е проблем от години, защото гилдията е разцепена, по мои предположения, на над 50 формални и неформални организации, които никога не могат да бъдат на едно мнение.  Крайно време е българските пчелари да се обединят като структури, а не като физически лица, и да започнат да мислят адекватно и обединено. Протестът не е начинът за комуникация.

А какъв е начинът за комуникация?

Начинът за комуникация винаги е бил дипломатичният тон. Дипломацията. Дипломацията между сектора и държавата. Преди време излъчихме 6 представители, които, смея да твърдя, заеха много добра позиция в структурата на МЗХГ. Да, имаше перипетии с тях, бяха принудени да работят с хора, с които няма как да седнат на една маса, но все пак никой не е отишъл там, за да се обича с някого, а за да работи. Тези господа, наши колеги, жертвайки личното си време, личните си средства, участват в работни групи, участват в комисии. За момента не е постигнато много, но на фона на това, което беше постигано преди това, мога да кажа, че е огромно постижение. Резултатът ще нараства с времето. Не може всичко да стане за един ден. В момента им предстои битка за Наредба №13, която е изключително важна. Тази битка ще продължи, но нищо не става с магическа пръчка.

Това означава ли, че пчеларите не трябва да се отказват от пчеларството?

Всичко е въпрос на избор. Всеки трябва да прецени възможностите си и да има желание да продължи. Не само парите са фактор да продължи, важно е и желанието. Всеки може да стисне зъби и да продължи напред, ако може. Ако не може, се отказва. За жалост, тук липсва възможността на гилдията да опази интересите на пчеларите. Защото наистина липсата на професионална гилдия, която да опазва нашите интереси, води до тези проблеми, които имаме в момента – мародерската цена, да кажем от 3,80 лв/кг.

Не искам нито един преработвател да ми се обижда, но ако той може да произведе килограм мед на 3,80 лв. в България, защо той не се занимава с производство? Един мой познат казва „То е по-скъпо да го откраднеш.“ Затова казвам, че това, което се случваше до преди няколко месеца, и изкупаването на 3,80 лв/кг. е подигравателно, даже е вулгарно като поведение.

Крайно време е българските преработватели да започнат да мислят трезво, защо трябва да има сектор пчеларство, който да генерира български пчелен мед. Трябва изключително разумно да се замислят по този въпрос и защо българският пчелен мед трябва да бъде автентично български? Ако трябва да се конкурираме със страни от Южна Америка или Украйна, като производители, ние сме на 120% загубени в тази битка. Просто ние нямаме тези площи, нямаме тези обеми, но нека да съпоставим флората на България. Трябва да се конкурираме с качество!

 

Сродни публикации