Климатът отпадна от дневния ред на заседанието на Съвета по земеделие на ЕС » Съвети в земеделието

октомври 26, 2020

Климатът отпадна от дневния ред на заседанието на Съвета по земеделие на ЕС

Акценти

  • Спирането на изменението на климата изисква преминаване към друг вид начин на хранене

Оценката на ЕС за въздействието на ОСП върху изменението на климата също още не е  публикувана.

Съществуват различни мнения относно вредата върху климата и влиянието, което селското стопанство му оказва. Някои проучвания показват, че животновъдните стопанства са сериозен генератор на големи обеми емисии от парникови газове. В други пък ясно личи, че земеделските стопани страдат сериозно именно заради промените в климата. Едно е ясно, необходимо е да се промени начинът на използване на земята и производството на храни. Нужни са общи, глобални усилия за намаляване на емисиите от въглероден диоксид.

Това беше една от темите, която трябваше да бъде дискутирана на заседанието на Съвета по земеделие на ЕС, насрочено за 15 април. Беше предвидено да бъде обсъдена дългосрочната стратегия на ЕС в областта на климата и реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП). За съжаление, само няколко работни дни преди срещата промените в дневния ред показват, че стратегията в областта на климата е отпаднала.

Интересното е, че и оценката на ЕС за въздействието на ОСП върху изменението на климата, все още не е публикувана. Това трябваше да се случи през лятото на миналата година.

Трябва да се отбележи, че има три вида селскостопански дейности, които биха оказали положително въздействие върху климата и жизнеспособността на селскостопанския сектор.

Органични почви.

Това са почви като торфища, които съдържат високи нива на органична материя. Когато те се дренират и обработват, органичната материя се разлага, освобождавайки парникови газове. Тези почви могат да бъдат част от общия брой – обхващащи само 1,5% от обработваемата земя в ЕС. Те обаче са генерират цели 55% от общите емисии от почвата. Възстановяването на органичните почви би коствало сериозна сума. Увеличаването на въглерода в минерални почви, не само ще спомогне за борбата с изменението на климата, но и ще засили плодородието на земите. Това може да стане чрез агролесовъдство – отглеждане на дървета или храсти около или в рамките на селскостопанските площи. Положителен резултат може да се постигне и с промени в селскостопанските практики и начини на обработка на почвата.

Биоенергия.

Биоенергията от селскостопански отпадъци и остатъчни вещества играе важна роля. Тя може да намали емисиите на метан и азотен оксид от остатъци като тор. Според предложение на Комисията трябва да се отделят големи площи за култури, използвани за производство на биогорива. Това може да предложи на земеделските производители друг източник на приходи, но няма никакъв смисъл от гледна точка на климата. Ако има действително неизползвана или изоставена земя, то тя ще позволи да се спести много повече въглерод, отколкото да се използва за отглеждане на култури за биогорива. Комисията не е особено заинтересована от рисковете да се увеличи значително горската биомаса за енергия. Новата директива за енергията от възобновяеми източници не съдържа значими ограничения за това какво може да се изгори и да се отчете като въглеродно неутрална суровина. Това означава, че тя представлява много сериозна заплаха за климата и горите.

Животновъдство.

То причинява близо половината от емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор на ЕС, особено под формата на метан. Този газ е 86 пъти по-опасен от CO2. Тези цифри дори не включват емисиите от обезлесяването на места като Амазонка или Серадо и от приложението на торове за производство на фуражи за добитъка в Европа.

Спирането на изменението на климата изисква преминаване към друг вид начин на хранене с по-малък дял от животински протеини. Новата ОСП следва да включва инструменти за преход от високите нива на животновъдство и потребление в ЕС. Следва да се увеличи подкрепата за производство на зеленчуци, бобови растения и други растителни продукти.

Важно е да се гарантира приноса на селското стопанство в дългосрочната стратегия за опазване на климата. Това е неговият шанс да използва своите инструменти – земя, растения, дървета, почва – за да помогне на планетата.

Нужно е това да започне сега, без повече забавяне. Дългосрочната стратегия за климата трябва да бъде включена в дневния ред на следващия Съвет по земеделие през май. Анализът на Европейската комисия на въздействието на ОСП върху климата трябва да бъде публикуван незабавно. Така ще могат да се обсъдят възможностите за реформи на ОСП.

 

Сродни публикации